СТАТУТ
на Хагската конференция по международно частно право
(Ратифициран със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 27 януари 1999 г. - ДВ, бр. 10 от 1999 г. В сила от 15 юли 1955 г.)

(обн.,ДВ,бр.62 от 9 юли 1999 г.)

Правителствата на изредените по-долу страни:

Федерална република Германия, Австрия, Белгия, Дания, Испания, Финландия, Франция, Италия, Япония, Люксембург, Норвегия, Холандия, Португалия, Обединеното кралство, Швеция и Швейцария,

като държат сметка за постоянния характер на Хагската конференция по международно частно право;

като желаят да подчертаят този характер;

като за тази цел са преценили за желателно да снабдят конференцията със статут,

се споразумяха за следното:

Член 1

Хагската конференция има за цел да работи за прогресивното унифициране на нормите на международното частно право.

Член 2

Членове на Хагската конференция по международно частно право са държавите, които вече са участвали в една или повече сесии на конференцията и които се присъединяват към този статут.

Могат да станат членове всички други държави, чието участие представлява интерес от юридическа гледна точка за работата на конференцията. Приемането на нови членове се решава от правителствата на държавите участнички по предложение на една или повече от тях с мнозинство от подадените гласове в срок 6 месеца от деня, в който правителствата са били сезирани с това предложение.

Приемането става окончателно с факта на приемането на този статут от заинтересуваната държава.

Член 3

Функционирането на конференцията се осигурява от Холандската държавна комисия, учредена с Кралски декрет на 20 февруари 1897 г., с цел да способства за кодифицирането на международното частно право.

Тази комисия осигурява това функциониране посредством постоянно бюро, чиято дейност тя направлява.

Тя разглежда всички предложения, предназначени да бъдат включени в дневния ред на конференцията. Тя е свободна да прецени какъв ход да даде на тези предложения.

Комисията след консултация с държавите членки на конференцията определя датата и дневния ред на сесиите.

Тя се обръща към правителството на Холандия за свикване на държавите членки.

Обикновените сесии на конференцията по принцип ще се свикват на всеки 4 години.

В случай на нужда комисията може, след като получи положително мнение на държавите членки, да предложи на правителството на Холандия да свика конференцията на извънредна сесия.

Член 4

Седалището на постоянното бюро е в Хага. То се състои от генерален секретар и двама секретари от различни националности, посочени от правителството на Холандия по предложение на комисията.

Генералният секретар и секретарите трябва да притежават съответните юридическа квалификация и практически опит.

Броят на секретарите може да бъде увеличен след консултация с държавите членки на конференцията.

Член 5

Под ръководството на комисията постоянното бюро е натоварено със:

а) подготовката и организацията на сесиите на Хагската конференция, както и събранията на специалните комисии;

б) работите на секретариата на сесиите и на предвидените в буква "а" събрания;

в) всички задачи, които влизат в дейността на един секретариат.

Член 6

С цел да улесни връзките между членовете на конференцията и постоянното бюро правителството на всяка от държавите членки трябва да определи национален орган.

Постоянното бюро може да кореспондира с всички национални органи, определени по този начин, и с компетентните международни организации.

Член 7

Конференцията и в интервалите между сесиите държавната комисия могат да учредяват специални комисии с цел изготвянето на проекти за конвенции или да проучват всички въпроси на международното частно право, които са от компетенцията на конференцията.

Член 8

Разноските по дейността и издръжката на постоянното бюро и на специалните комисии се разпределят между държавите - членки на конференцията, с изключение на разноските по транспорта и пребиваването на делегатите на специалните комисии, които разноски са за сметка на представените правителства.

Член 9

Бюджетът на постоянното бюро и на специалните комисии се представя всяка година за одобрение от дипломатическите представители на държавите членки в Хага.

Тези представители също така фиксират разпределението между държавите членки на разходите, възложени по силата на бюджета върху последните.

Дипломатическите представители се събират за тази цел под председателството на министъра на външните работи на Холандия.

Член 10

Разходите по организирането на обикновените сесии на конференцията се поемат от правителството на Холандия.

В случай на извънредна сесия разходите се разпределят между членовете на конференцията, представени на сесията.

Във всички случаи разноските по транспорт и пребиваване на делегатите са за сметка на съответните правителства.

Член 11

Обичаите на конференцията продължават да действат и са в сила по всички въпроси, които не са в противоречие с този статут или правилника.

Член 12

В този статут могат да бъдат внасяни изменения в случай, че са одобрени от две трети от държавите членки.

Член 13

Разпоредбите на този статут ще бъдат допълнени от правилник, който да осигури изпълнението им. Този правилник ще бъде изготвен от постоянното бюро и представен за одобрение на правителствата на държавите членки.

Член 14

Този статут ще бъде представен за приемане на правителствата на държавите, участвали в една или повече сесии на конференцията. Той ще влезе в сила от момента, в който бъде приет от мнозинството от държавите, представени на седмата сесия.

Декларацията за приемане се депозира при холандското правителство, което уведомява правителствата, визирани в първата алинея на този член.

Същата процедура се следва в случаите на приемане на нова държава, що се отнася до декларацията за приемане на тази държава.

В случай на приемане на нова държава същата процедура се прилага по отношение на декларацията за приемане на тази държава.

Член 15

Всяка държава членка може да денонсира този статут след изтичането на петгодишен срок от датата на влизането му в сила съгласно чл.14, ал.1.

Денонсирането следва да бъде официално съобщено на Министерството на външните работи на Кралство Холандия най-малко 6 месеца преди изтичането на бюджетната година на конференцията и влиза в действие с изтичането на гореспоменатата година, но само по отношение на държавата членка, която го е съобщила.

* край на документа *