Чл.1. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.) Този закон урежда условията и реда за:
1. обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи;
2. превозите за собствена сметка;
3. контрола при осъществяването на превозите по т.1 и 2;
4. особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.
Чл.2. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта осъществява правомощията си по ал.1 чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(3) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, второстепенен разпоредител с бюджетни средства със седалище в София и с регионални звена.
(4) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Министерският съвет приема устройствен правилник за дейността, структурата, организацията на работа и състава на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".
(5) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация":
1. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) контролира изпълнението на изискванията към пунктовете за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства;
2. разработва републиканската транспортна схема;
3. анализира действието на нормативните разпоредби в областта на автомобилния транспорт и оценява ефекта от прилагането им;
4. проверява наличието на условията по чл.7 от закона и на изискванията за достъп до международни превози на пътници и товари;
5. (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) осъществява контролни функции по този закон;
6. (нова,ДВ,бр.103 от 2006 г.) предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд сведенията, определени с Кодекса за застраховането и подзаконовите нормативни актове по прилагането му във връзка със задължителната застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, и осъществява контрола за сключването и подновяването на застраховката.
7. (пред.т.6,ДВ,бр.103 от 2006 г.) извършва и други дейности, определени в закон или акт на Министерския съвет.
Чл.3. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.; доп.,бр.92 от 2005 г.) Превозвачите задължително предоставят статистическа информация за извършената от тях превозна дейност по ред и образец, установен от министъра на транспорта и от председателя на Националния статистически институт.
(3) (изм.,ДВ,бр.45 от 2002 г.) Статистическата информация, предоставена по смисъла на ал.2, представлява класифицирана информация, представляваща служебна тайна и търговска тайна и може да бъде използвана само за статистически нужди.
Чл.4. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) При криза на транспортния пазар за превози министърът на транспорта за определен вид превози може:
1. (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) да спре лицензирането и регистрирането на нови превозвачи;
2. да установи ограничение за разширяване дейността на съществуващите на пазара превозвачи и броя на автомобилите.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта предприема действия по ал.1 след проучване и анализ.
(3) Ограниченията по ал.1 продължават до преодоляване на кризисния период, но не повече от шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен само веднъж със същата продължителност.
Чл.5. (1) Цените за обществените превози на пътници и товари се образуват свободно на основата на търсенето и предлагането.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Превозвачите са длъжни да обявяват пред клиентите си цените и условията за превоза по начин, определен от министъра на транспорта.

Чл.6. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г., бр.85 от 2006 г.) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл.7, ал.3, за всяко превозно средство.
(2) (нова,ДВ,бр.92 от 2005 г.) Веднъж вписано в базата данни на Министерството на транспорта, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг лиценз.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.92 от 2005 г.) Лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за:
1. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
2. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
3. (доп.,ДВ,бр.102 от 2005 г.) превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване", свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.
4. (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) превози на пощенски пратки, които се извършват в рамките на обществените услуги;
5. (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) превози на повредени превозни средства;
6. (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) превози на лекарства и медицински изделия, медицинско оборудване, както и други необходими средства за оказване на спешна медицинска помощ.
(4) (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на Република България.
Чл.7. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица издават лицензи по този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г., бр.85 от 2006 г.) Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност.
(3) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г., бр.88 от 2005 г.) Условията и редът за установяване на изискванията по ал.2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта.
(4) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.99 от 2003 г.) Изискванията за благонадеждност по ал.2, т.1 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност.
(5) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.99 от 2003 г., бр.92 от 2005 г.) Изискванията за професионална компетентност по ал.2, т.2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата по ал.3, и имат най-малко средно образование.
(6) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.; доп.,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Изискванията за финансова стабилност по ал.2, т.3 са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по ал.3.
Чл.7а. (нов,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.99 от 2003 г., бр.92 от 2005 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.; доп.,бр.80 от 2007 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
(2) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл.7, ал.3.
(3) (нова,ДВ,бр.92 от 2005 г.; доп.,бр.80 от 2007 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на здравеопазването определя с наредба изискванията за медицинската годност на водачите, извършващи превози за собствена сметка и обществени превози на пътници и товари, и условията и реда за провеждане на предпътните медицински прегледи.
(4) (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта или от упълномощени от него длъжностни лица.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е назначен на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(6) (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Изискванията към водачите - граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, и условията и редът за издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство се определят с наредбата по чл.7, ал.3.
Чл.7б. (нов,ДВ,бр.85 от 2006 г.)
(1) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
(2) Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал.3 и 4.
(3) Изискването за квалификация на водача по ал.1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит.
(4) Водачите, придобили квалификацията по ал. 2, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години.
(5) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал.3 и 4.
Чл.7в. (нов,ДВ,бр.85 от 2006 г.)
(1) Курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация.
(2) Регистрацията по ал.1 се извършва от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", където се води регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал.1 трябва да:
1. подадат заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", комплектовано с документите, определени в наредбата по чл.7б, ал.5;
2. разполагат с учебни кабинети, преподаватели, учебни площадки, превозни средства и средства за провеждане на практически упражнения, които отговарят на изискванията на наредбата по чл.7б, ал.5.
(4) При непълноти на представените документи по ал. 3 Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по ал.4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл.7б, ал.5 и са приложили документите по ал.3.
(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на наредбата по чл.7б, ал.5 или не е приложило към заявлението документите по ал.3.
(7) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Правото да се организират курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията:
а) когато регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) при системни нарушения на условията и реда за извършване на обучението;
2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.
Чл.7г. (нов,ДВ,бр.85 от 2006 г.)
(1) В регистъра по чл.7в, ал.2 се вписват:
1. пореден номер и дата на регистрацията;
2. наименование, седалище и адрес на управление на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел;
3. код по БУЛСТАТ;
4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
5. данни за превозните средства, с които се извършва обучението:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това.
(2) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(3) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(4) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл.7в, ал.2 се определя с наредбата по чл.7б, ал.5.
Чл.8. (1) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г., бр.85 от 2006 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността са лични и не подлежат на преотстъпване.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г., бр.85 от 2006 г.) Лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на Общността се издават за срок 5 години.
(3) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г., бр.85 от 2006 г.) Срокът на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценза на Общността се продължава за нови 5 години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл.7, ал.3.
(4) (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Издаването на лиценза или продължаването на срока му се извършва в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Чл.9. (1) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.99 от 2003 г., бр.88 от 2005 г.; доп.,бр.85 от 2006 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценз на Общността или продължаването на срока му в случаите, когато:
1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл.7, ал.2;
2. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г., бр.80 от 2007 г.) правата, произтичащи от издадения лиценз на превозвача, са били прекратени през последните две години на основание чл.11, т.1, букви "а", "в" и "г";
3. (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.) са налице условията по чл.4.
(2) (пред.ал.1,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.99 от 2003 г.; доп.,бр.85 от 2006 г.) Отказът от издаване или за продължаване срока на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността се мотивира.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.30 от 2006 г.) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.10. (1) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) При настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал.2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.
(2) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.; доп.,бр.85 от 2006 г.; пред.чл.10,доп.,бр.80 от 2007 г.) При смърт на физическото лице - едноличен търговец, при прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени изискванията на чл.7, ал.2.
Чл.11. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.; доп.,бр.85 от 2006 г.) Правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват:
1. по решение на лицензиращия орган, когато:
а) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.; доп.,бр.85 от 2006 г.) лицензът за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лицензът на Общността е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл.7, ал.2;
в) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.85 от 2006 г.) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;
г) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността.
д) (нова,ДВ,бр.92 от 2005 г.; доп.,бр.85 от 2006 г.; отм.,бр.80 от 2007 г.)
2. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) по молба на неговия притежател;
3. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.; доп.,бр.85 от 2006 г.) с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или на лиценза на Общността;
4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;
5. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) с изтичане на срока, за който е издаден;
6. (отм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
Чл.12. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.)
(1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
(2) Регистрацията по ал.1 се извършва от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", където се води регистър.
(3) За вписване в регистъра лицата по ал.1 трябва:
1. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) да подадат заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", комплектувано с документите, определени в наредбата по чл.12а, ал.5;
2. да отговарят на изискванията за благонадеждност, посочени в чл.7, ал.4;
3. да отговарят на изискванията за професионална компетентност, посочени в чл.7, ал.5.
(4) При непълноти на представените документи по ал.3 Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им.
(5) (доп.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите по ал.4 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията и издават удостоверение за регистрация на лицата, които отговарят на изискванията на чл.7, ал.4 и 5 и са приложили документите по ал.3. Неразделна част от удостоверението за регистрация е списък на превозните средства, с които се извършват превозите.
(6) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на чл.7, ал.4 или 5 или не е комплектувало заявлението с документите, определени в наредбата по чл.12а, ал.5, и уведомява лицето за това.
(7) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява:
1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато:
а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
б) превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл.7, ал.4 или 5;
в) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;
г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността;
2. по молба на притежателя на удостоверението за регистрация;
3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на удостоверението за регистрация;
4. с прекратяването на дейността на едноличния търговец.
Чл.12а. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(1) В регистъра по чл.12, ал.2 се вписват:
1. пореден номер и дата на регистрацията;
2. фирма, седалище и адрес на управление на търговеца;
3. номер по БУЛСТАТ;
4. номер на издаденото удостоверение за регистрация;
5. (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер;
б) идентификационен номер;
в) марка и модел;
г) дата на първа регистрация;
6. (пред.т.5,ДВ,бр.85 от 2006 г.) дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.
(2) (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) При вписване за първи път в регистъра по ал.1 от датата на първата регистрация на моторното превозно средство не трябва да са изтекли повече от 5 години.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Искане за изменение и допълнение в регистъра и в удостоверението за регистрация се прави в 30-дневен срок от промяната на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Заличаването от регистъра се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(5) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.; пред.ал.4,бр.85 от 2006 г.) Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл.12, ал.2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта.
Чл.12б. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.; доп.,бр.102 от 2005 г.) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, при условия и по ред, определен с наредба на министъра на транспорта. Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
2. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване", свързан с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.; отм.,бр.80 от 2007 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
(5) (отм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
(6) (отм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
(7) (отм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
(8) (отм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
(9) (отм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
Чл.12в. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.; отм.,бр.92 от 2005 г.)
Чл.13. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) За превоза на специфични товари (товари със специфични свойства), като: малотрайни хранителни продукти, живи животни, птици и други, министърът на транспорта може да определи специални правила за превозвачите и превозните средства и да постави допълнителни изисквания за извършване на вътрешни превози.
Чл.14. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.; доп.,бр.80 от 2007 г.) Превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн.,ДВ,бр.73 от 1995 г.; попр.,бр.63 от 2005 г.) и на наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.
(2) (доп.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и удостоверение за успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години.
(3) Валидността на удостоверението по ал.2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността на удостоверението му водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.
(4) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Лицата, осъществяващи превози на опасни товари и/или товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по безопасността при превоза на опасните товари.
(5) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Консултантите по безопасността при превоза на опасните товари трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в съответни курсове за професионално обучение, и удостоверение, издадено след успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години за съответния вид товари.
(6) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Условията и редът за издаване на удостоверения за завършен курс за професионално обучение на водачите по ал.2 и на консултантите по безопасността при превоза на опасни товари по ал.5 се определят с наредбата по ал.1.
(7) (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Контролът при превозите на опасни товари се осъществява по ред, определен в наредбата по ал.1.
Чл.14а. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел с разрешение на министъра на транспорта или на упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Обучението се извършва по учебна документация, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(3) Разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността на превоза на опасни товари се издава, когато учебните кабинети, преподавателите, учебните помагала и средствата за провеждане на практически упражнения отговарят на изискванията на наредбата по чл.14, ал.1.
(4) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
(5) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Разрешението се издава за срок 5 години.
(7) Срокът на разрешението може да бъде продължен за нови 5 години, когато лицето по ал.1 е направило писмено заявление за това преди изтичането на срока на валидност на разрешението и отговаря на изискванията на наредбата по чл.14, ал.1.
(8) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. с отнемането на разрешението;
2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец;
3. с прекратяването на юридическото лице;
4. с изтичането на срока, за който е издадено;
5. по молба на неговия притежател.
(9) Разрешението се отнема, когато се установи, че е издадено въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание или при нарушение на условията и реда за извършване на обучението, определени в наредбата по чл.14, ал.1.
(10) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта или на упълномощено от него длъжностно лице.
(11) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.
Чл.15. (доп.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Превозвачите, лицензирани или регистрирани по реда на този закон, организират дейността и труда на водачите в съответствие със закона и с разпоредбите на двустранните и многостранните договори, свързани с превозите на пътници и товари, по които Република България е страна, и създават условия за повишаване квалификацията им.
Чл.16. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г., бр.80 от 2007 г.) Министърът на транспорта определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им.

Чл.17. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
(1) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни и общински.
(2) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Републиканската транспортна схема включва автобусните линии, обслужващи две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта.
(3) Областните транспортни схеми включват автобусните линии, обслужващи две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.
(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:
1. (доп.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) градски основни и/или допълнителни - за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
2. междуселищни - за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.
(5) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г., бр.85 от 2006 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.
Чл.19. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.)
(1) Превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс.
(2) Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.
(3) (нова,ДВ,бр.92 от 2005 г.) Превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя.
Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Моторните превозни средства за обществен превоз по автобусни линии на градския транспорт задължително спират на определените спирки.
Чл.21. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях.
(2) С наредбата по ал.1 се определят и:
1. категориите на автогарите;
2. условията и редът за категоризация на автогарите, които отговарят на изискванията по ал.1.
Чл.22. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание. В населените места с повече от една автогара кметът на общината определя автогарите, които са начални, междинни или крайни спирки по маршрута.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.92 от 2005 г.) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии.
(3) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.92 от 2005 г.) Собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.
(4) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.88, 92 от 2005 г.) Начинът на формиране на цените се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта на база на категоризиране на автогарите.

Чл.23. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г., бр.85 от 2006 г.) Случайните автобусни превози се извършват след разрешение от дирекциите "Автомобилна администрация" на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(3) (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) Извършването на случаен превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата по ал.1.
(4) (нова,ДВ,бр.42 от 2007 г.; отм.,бр.80 от 2007 г.)
(5) (нова,ДВ,бр.42 от 2007 г.; отм.,бр.80 от 2007 г.)
Чл.23а. (нов,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Случайните превози на деца или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
Чл.24. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до 5 места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл.12а, ал.5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) Регистрираните превозвачи могат да осъществяват таксиметрови превози на пътници само с автомобили, от датата на първата регистрация на които не са изтекли повече от 10 години.
(3) (нова,ДВ,бр.92 от 2005 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Изискванията към водачите на леки таксиметрови автомобили се определят с наредбата по чл.12а, ал.5.
Чл.24а. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен автомобил.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на:
1. заявление от превозвача;
2. удостоверение за регистрация;
3. (отм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.)
4. (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) копия от удостоверенията за обществен превоз на пътници, издадени на автомобилите, с които превозвачът кандидатства;
5. (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) удостоверение, че данъчно задълженото лице няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по законов ред.
(3) Общинският съвет определя срока на валидност на разрешението по ал.1, който е еднакъв за всички превозвачи и не може да бъде по-кратък от 12 месеца.
(4) Общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.
Чл.24б. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.88, 95 от 2005 г.) Изискванията към електронните таксиметрови апарати с фискална памет се определят с наредба на министъра на транспорта, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Чл.25. (1) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г., бр.92 от 2005 г.) Международен превоз на товари може да се извършва от:
1. (доп.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) превозвач, който притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна;
2. (доп.,ДВ,бр.85 от 2006 г.; изм.,бр.80 от 2007 г.) лица по чл.12б, ал.1, които притежават разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.
(3) (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.
(4) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.; пред.ал.3,изм.,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Контролът по използването на лиценза и разрешителните, издадени по ал.1, се осъществява от министъра на транспорта.
Чл.26. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят за българските превозвачи.
Чл.27. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.; доп.,бр.102 от 2005 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България ако имат лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, или ако имат издадено от Министерството на транспорта разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове. Разрешително не се изисква и не се дължи такса на граничните контролно-пропускателни пунктове при извършване превози на товари от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) В съответствие с договореностите по ал.1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава за разпределение.
(3) Предоставените по ал.2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
(4) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Контролът по използването на разрешителните, издадени по ал.1, се осъществява от министъра на транспорта.
Чл.28. (1) Не се допускат каботажни превози от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, такива превози се допускат, Министерството на транспорта издава разрешително, с което се установяват конкретните условия за използването му.

Чл.29. (1) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.; доп.,бр.85 от 2006 г.) Български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лиценз на Общността и разрешително, когато такова се изисква по силата на международни договори, по които Република България е страна.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна.
(3) (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Разрешителните не подлежат на преотстъпване.
(4) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.; пред.ал.3,изм.,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Контролът по използването на лицензите и разрешителните, издадени по смисъла на ал.1, се осъществява от Министерството на транспорта.
Чл.29а. (нов,ДВ,бр.42 от 2007 г.; отм.,бр.80 от 2007 г.)
Чл.29б. (нов,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Международните случайни превози на деца или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
Чл.30. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Чуждестранен превозвач може да извършва редовни международни превози на пътници до или транзит през територията на Република България само ако има издадено от Министерството на транспорта разрешително в съответствие с двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) В съответствие с договореностите по ал.1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава.
(3) Предоставените по ал.2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
(4) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Контролът по използването на разрешителни, издадени по смисъла на ал.1, се осъществява от Министерството на транспорта.
Чл.31. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Министерството на транспорта издава разрешителни на чуждестранни превозвачи по чл. 30 след представяне на документите, установени с двустранните и многостранните договорености, и искане от компетентния орган на държавата на чуждестранния превозвач.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта с наредба установява условията и реда и сроковете за издаване на разрешителни и случаите на отнемане или промяна на издадено разрешително.
Чл.32. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в страната.
Чл.33. (доп.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Чуждестранен превозвач може да извършва случаен или совалков превоз до или през територията на Република България с лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, и без разрешително, освен ако е предписано друго в двустранните или в многостранните договори, по които Република България е страна.
Чл.34. (1) Не се допуска извършване на каботажни превози на пътници от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, се допускат каботажни превози по ал.1, Министерството на транспорта издава разрешително на чуждестранния превозвач и установява броя на курсовете.

Чл.35. (1) (пред.чл.35,ДВ,бр.42 от 2007 г.) С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.
(2) (нова,ДВ,бр.42 от 2007 г.) С договора за извършване на случаен превоз на деца или ученици превозвачът се задължава да извършва превоза само през светлата част на денонощието.
Чл.36. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.92 от 2005 г.) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава:
1. индивидуален или колективен билет - при превоз по автобусни линии;
2. фактура - при случайни превози;
3. карти за специализиран превоз - при специализиран превоз.
(2) (доп.,ДВ,бр.92 от 2005 г.) Действителността на договора за превоз на пътници по автобусни линии не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.
Чл.37. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Превозвачът задължително издава багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Багажната разписка установява принадлежността на багажа към пътника.
(3) Издаването на разписката не дава право на превозвача да събира допълнителна такса.
Чл.38. Билетът и багажната разписка са доказателство за вписаните в тях данни до доказване на противното.
Чл.39. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.; доп.,бр.92 от 2005 г.; изм.,бр.80 от 2007 г.) За превози се използват билети по образец, утвърден от министъра на транспорта и министъра на финансите, отпечатани съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (приета с ПМС No 289 от 1994 г.,обн.,ДВ,бр.101 от 1994 г.; изм.,бр.38 от 1995 г., бр.73 от 1998 г., бр.8 от 2001 г.) или от фискални устройства по реда на Наредба No Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн.,ДВ,бр.106 от 2006 г.; доп.,бр.7 от 2007 г.).
(2) Върху билета се посочват наименованието и адресът на превозвача. Допуска се след отпечатването на билета да бъде извършено отбелязване върху него чрез полагане на печат, съдържащ необходимата информация.
(3) (доп.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача и имената на пътника.
(4) (нова,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Когато багажната разписка е комбинирана с билет, който не е поименен, тя трябва да съдържа имената на пътника.
Чл.40. В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал.
Чл.41. (1) Превозвачът предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице доказателства за това.
(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника за срок три месеца.

Чл.42. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.
Чл.43. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл.42 е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила).
Чл.44. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.
Чл.45. (1) Превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.
(2) Превозвачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).
(3) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите, но не повече от 1000 лв. на багажна единица.
Чл.46. (1) Недоставените багажи в срок 14 дни, считано от датата, на която пътникът ги е потърсил, се считат за загубени.
(2) Когато багаж, считан за загубен, бъде намерен в срок една година от датата, на която пътникът го е потърсил, превозвачът е длъжен да го уведоми.
(3) След връщане на полученото обезщетение от пътника превозвачът е длъжен да му предаде намерения багаж. Пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.
Чл.47. Превозвачът се освобождава изцяло или частично от отговорност за вреди, настъпили по вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник.
Чл.48. В случаите, когато вредите са настъпили по вина на трето лице, превозвачът има право на регресен иск.

Чл.49. С договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава.
Чл.50. (1) Договорът за превоз се установява с товарителница.
(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.
Чл.51. (1) Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.
(2) Когато товарът трябва да бъде натоварен на няколко превозни средства или когато товарите са от различен вид, всяка от страните има право да изисква изготвяне на толкова товарителници, колкото е броят на превозните средства или на видовете товари.
Чл.52. (1) Изпращачът посочва в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.) Едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани оторганите за държавен здравен контрол, митническите и други органи за този превоз.
Чл.53. (1) Товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:
1. мястото и датата на съставянето;
2. името и адреса на изпращача;
3. името и адреса на превозвача;
4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му;
5. името и адреса на получателя;
6. наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари - тяхното общоприето наименование;
7. брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;
8. броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им;
9. превозната цена, допълнителните разходи, митническите сборове и други разноски, които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара;
10. необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни;
11. при необходимост - данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача.
(2) Страните могат да вписват в товарителницата и други данни.
Чл.54. Изпращачът дължи обезщетение на превозвача или на трети лица за настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата.
Чл.55. Когато по искане на изпращача превозвачът впише в товарителницата посочените в предходните членове данни, счита се, че той действа от името на изпращача до доказване на противното.
Чл.56. Установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя).
Чл.57. Натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго.
Чл.58. Подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението.
Чл.59. При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери:
1. точността на данните в товарителницата;
2. видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл.60. (1) Превозвачът вписва в товарителницата мотивираните си възражения по повод на точността на данните в товарителницата и видимото състояние на товара и опаковката му. Изпращачът не е обвързан от възраженията, освен ако ги е приел изрично с товарителницата.
(2) При невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемането за превоз.
(3) Когато превозвачът не разполага със средства да провери данните, той вписва в товарителницата възраженията си, включително и по видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл.61. Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.
Чл.62. Специалните приспособления по автомобила при превоз на товари с особени изисквания поради естеството (вида), размерите и теглото на товара са за сметка на изпращача.
Чл.63. Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател, но не по-късно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.
Чл.64. Товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник.
Чл.65. След пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис.

Чл.66. Изпращачът отговаря пред превозвача за вредите, нанесени на лица, вещи или други товари, и за разноските, произтичащи от недостатъци на опаковката на товара, освен ако тези недостатъци са били видими или известни на превозвача при приемането на товара за превоз и той не е направил възражение по този повод.
Чл.67. Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му.
Чл.68. (1) Превозвачът се освобождава от отговорност по чл. 67, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила).
(2) За да се освободи от отговорност по ал.1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза, или на грешки на водача.
(3) Доказването на обстоятелствата по ал.1 е в тежест на превозвача.
Чл.69. Счита се, че има забава в доставянето, когато товарът не е бил доставен в уговорения срок или ако не е уговорен срок, когато действителното времетраене на превоза надвишава обичайно необходимото време за такъв превоз, извършен с грижата на добър търговец.
Чл.70. (1) Счита се, без да са необходими други доказателства, че товарът е изгубен, когато той не бъде доставен в срок тридесет дни след изтичане на уговорения срок или в случаите, когато такъв срок не е уговорен, шестдесет дни след приемането на товара за превоз от превозвача.
(2) След получаване на обезщетението за изгубения товар правоимащият може да поиска да бъде уведомен писмено веднага щом товарът се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението.
Чл.71. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
(1) Превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара, което се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз.
(2) Стойността на товара се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество.
(3) Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса - пропорционално, като други обезщетения не се дължат.
Чл.72. (1) Превозвачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезценяването му.
(2) Обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса на товара.

Чл.73. (1) Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач.
(2) Към рекламацията си клиентът е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.
Чл.74. Право да предявява рекламация има:
1. при превозите на товари - изпращачът на товара, в 30-дневен срок от датата на получаването;
2. при превоз на багажи - предявителят на багажната разписка, в 7-дневен срок от приключването на превоза;
3. във всички останали случаи - предявителят на документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.
Чл.75. Предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.
Чл.76. Исковете по чл.75 се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете, произтичащи от смърт или от телесна повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.
Чл.77. (1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото й отхвърляне или частичното є приемане.
(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията.

Чл.78. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.80 от 2007 г.)
(1) При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на:
1. Регламент (ЕО) No 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) No 3821/85 и (ЕО) No 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006".
2. Регламент (ЕИО) No 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, наричан по-нататък "Регламент 3821/85".
(2) Не е задължително оборудването с тахографи на превозните средства, посочени в чл. 13, параграф 1, букви "б", "в", "г", изречение първо, букви "й", "м" и "о" от Регламент 561/2006, при извършване на превози на територията на Република България.
(3) При извършване на превози с превозните средства по ал.2 водачите спазват изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка по чл.5-9 от Регламент 561/2006.
(4) Изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване на превози с превозни средства по чл.3, буква "а" от Регламент 561/2006 се определят от министъра на транспорта с наредбата по чл.89, ал.1.
Чл.79-86. (отм.,ДВ,бр.80 от 2007 г.)
Чл.87. (1) (доп.,ДВ,бр.92 от 2005 г.; пред.чл.87,бр.80 от 2007 г.) Минималната възраст на водачите, осъществяващи превози на пътници и превози на товари с максимално допустимо тегло на превозното средство над 7,5 тона и на водачите, осъществяващи таксиметрови превози на пътници е 21 години, а за всички останали - 18 години.
(2) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Водач, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който притежава удостоверение за професионална компетентност, признато от една от държавите членки, удостоверяващо, че той е завършил курс на обучение за водачи на превозни средства за превоз на товари и е навършил 18 години, се допуска да управлява превозно средство при превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 тона.
Чл.88. (1) (изм.,ДВ,бр.80 от 2007 г.) При извършване на автомобилни превози на пътници и товари превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка трябва да изготвят график за работата на водачите и работен дневник.
(2) Дневникът трябва да бъде подписан от ръководителя на предприятието или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г., бр.80 от 2007 г.) Сведенията, които трябва да съдържат работният дневник и графикът за работата на водачите, както и сроковете за тяхното съхранение, се определят с наредбата по чл.89, ал.1.
Чл.88а. (нов,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
(1) Общата продължителност на периода на ежедневно управление при извършване на таксиметрови превози на пътници не трябва да надхвърля 12 часа. Почивката между два периода на ежедневно управление трябва да е не по-малко от 11 часа.
(2) След период от 4 часа управление водачът на лек таксиметров автомобил трябва да направи прекъсване най-малко 30 минути, освен ако започва период за почивка.
(3) Прекъсването по ал.2 може да бъде заменено от прекъсвания с продължителност най-малко 15 минути всяко, вместени в периода за управление на превозното средство.
(4) Седмичната почивка на водачите, извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа.
Чл.89. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.80 от 2007 г.)
(1) Министърът на транспорта изпълнява функциите на компетентен орган, свързани с издаването на картите за дигитални тахографи, и определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент 3821/85 и Регламент 561/2006 съобразно своите компетенции.
(2) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор изпълнява функциите на компетентен орган, свързани с изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, извършващи проверки, монтаж или ремонт на тахографи.
(3) Председателят на Българския институт по метрология изпълнява функциите на компетентен орган по одобряването на типа на тахографите, тахографските листове и картите за дигиталните тахографи.
(4) Министърът на икономиката и енергетиката определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент 3821/85, свързани с одобряването на типа на тахографите, тахографските листове и картите за дигиталните тахографи и с изискванията, условията и реда за регистрация на лицата, извършващи проверки, монтаж или ремонт на тахографи.
Чл.89а. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.80 от 2007 г.)
(1) Дейностите по монтаж, активиране, калибриране, контролни проверки и ремонт на тахографи, наричани по-нататък "монтаж или монтаж и ремонт на тахографи", се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Удостоверението по ал.1 се издава на лица, които:
1. са регистрирани по Търговския закон, не са обявени в несъстоятелност и не са в производство за обявяване на несъстоятелност;
2. не са превозвачи и не извършват превози за собствена сметка;
3. разполагат с квалифициран персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава образование и квалификация, необходими за извършване на дейността, и който е преминал обучение при производителите на тахографите, на които ще се извършва монтаж или монтаж и ремонт, или от упълномощени от тях лица;
4. разполагат с материално-технически условия и оборудване за извършване на дейността, включително за извличане на информация от дигитални тахографи;
5. разполагат с необходимите за дейността нормативни актове, процедури и инструкции за работа.
(3) Лицата по ал.1 трябва да отговарят и на допълнителни изисквания, определени с наредбата по чл.89, ал.4, в зависимост от вида на тахографите, които ще монтират или ще монтират и ремонтират.
(4) Съответствието на лицата с изискванията по ал. 2 се удостоверява със:
1. удостоверение за актуално състояние;
2. декларация, че лицето не е обявено в несъстоятелност и не е в производство за обявяване на несъстоятелност;
3. удостоверение за регистрация или копие на карта за идентификация по БУЛСТАТ;
4. декларация, че лицето не е превозвач и не извършва превози за собствена сметка;
5. документ за образование, квалификация и трудови договори на персонала;
6. документи за преминато обучение на сервизните техници, издадени от всеки от производителите на тахографите, на които ще се извършва монтаж или монтаж и ремонт, или от упълномощени от тях лица;
7. документ от производител на тахографи, че лицето по ал.1 разполага с материално-технически условия и оборудване за извършване на дейността.
(5) Длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършват преглед на подадените документи и проверка на място за установяване на съответствие с изискванията на ал.2 и 3. При проверката на място длъжностните лица имат право на достъп до местата, на които ще се извършва дейността, и да изискват писмени и устни обяснения от персонала на лицето, кандидатстващо за регистрация.
(6) Когато лицето отговаря на изискванията на ал.2 и 3, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица вписват лицето в регистъра по чл.89г и му издават удостоверение за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, а когато лицето не отговаря на изискванията, мотивирано отказват регистрацията. Регистрацията е за срок три години.
(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или на оправомощените длъжностни лица да регистрират лицата по ал.1 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) За проверка на документи, проверка на място и издаване на удостоверение при регистриране на лица за монтаж или за монтаж и ремонт на тахографи се събират такси, определени с тарифа за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси.
Чл.89б. (нов,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Лицата, вписани в регистъра за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, са длъжни:
1. да извършват дейностите съгласно изискванията на наредбата по чл.89, ал.4;
2. да изпълняват предписанията и указанията, дадени им от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор при контрола по чл.91, ал.7;
3. при промяна на обстоятелствата по чл.89а, ал.2 в 7-дневен срок да уведомят Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Чл.89в. (нов,ДВ,бр.80 от 2007 г.)
(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл.89г и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато:
1. лицето престане да отговаря на изискванията на чл.89а, ал.2 или 3;
2. системно не изпълнява задълженията си по този закон и наредбата по чл.89, ал.4;
3. съответен компетентен орган е установил, че удостоверението е издадено въз основа на неистински документ или на документ с невярно съдържание.
(2) Заповедите по ал.1 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им.
(3) Лице, на което е заличена регистрацията на основание ал.1, т.2 и 3, може да подаде заявление за регистрация не по-рано от една година от датата на обезсилване на удостоверението.
(4) По искане на регистрираното лице председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица спират временно или прекратяват действието на регистрацията по чл.89а, ал.1.
Чл.89г. (нов,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор води публичен регистър на лицата, регистрирани за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи. Информация за тези лица се публикува в официалния бюлетин на агенцията.
Чл.89д. (нов,ДВ,бр.80 от 2007 г.)
(1) Министърът на транспорта определя с наредба изискванията за задължителна употреба на устройства за ограничаване на скоростта, монтирани в моторните превозни средства.
(2) Условията и редът за монтаж и настройка на устройствата за ограничаване скоростта на моторните превозни средства, произведени без такива устройства, както и изискванията към лицата, извършващи техния монтаж и настройка, се определят с наредбата по ал.1.
(3) С устройства за ограничаване на скоростта трябва да бъдат оборудвани моторните превозни средства от следните категории:
1. М3 с технически допустима максимална маса над 10 тона и N3 за превози на пътници или товари на територията на Република България, на територията на държавите - членки на Европейския съюз, и за международни превози;
2. М3 с технически допустима максимална маса от 5 до 10 тона и N2 с технически допустима максимална маса от 7,5 до 12 тона с дата на първа регистрация след 1 октомври 2001 г. за превози на пътници или товари на територията на Република България, на територията на държавите - членки на Европейския съюз, и за международни превози;
3. М2 и N2 с технически допустима максимална маса от 3,5 до 7,5 тона с дата на първа регистрация след 1 октомври 2001 г. за превози на пътници или товари на територията на държавите - членки на Европейския съюз, и за международни превози;
4. М2 и N2 с технически допустима максимална маса от 3,5 до 7,5 тона с дата на първа регистрация след 1 октомври 2001 г. за превози на пътници или товари на територията на Република България.
(4) С устройства за ограничаване на скоростта не трябва да бъдат оборудвани моторните превозни средства:
1. от категории М2 и М3 с конструктивна максимална скорост, по-малка от 100 км/ч;
2. от категории N2 и N3 с конструктивна максимална скорост, по-малка от 90 км/ч;
3. на Министерството на отбраната, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея, на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии или намиращи се под тяхно разпореждане;
4. с които се извършват превози по градски линии от общинската транспортна схема;
5. с които се извършват превози извън пътищата, отворени за обществено ползване;
6. с които се извършват научни изследвания по пътищата.
Чл.90. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г., бр.80 от 2007 г.) Данните, регистрирани върху тахографските листове или другите носители на информация, служат като доказателство за скоростта на движението на автомобилите и времето за управление, прекъсване и почивка на екипажите.

Чл.91. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88, 102 от 2005 г.) Министърът на транспорта съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Контролът по ал.1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(3) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право:
1. (доп.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) да спират моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка, за проверка;
2. (доп.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка;
3. (доп.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;
4. да контролират реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешенията за извършване на превоз на пътници и товари.
5. (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите;
6. (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.) да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми от физическите и юридическите лица, получили разрешение за обучение на кандидати за придобиване на професионална компетентност;
7. (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.) да осъществяват контрол върху състоянието и дейността на автогарите.
8. (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.) да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване превоз на опасни товари;
9. (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.) да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми от търговците или юридическите лица с нестопанска цел, получили разрешение за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари.
10. (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) да ползват технически средства за установяване на размерите, масата, натоварването на ос и техническото състояние на пътните превозни средства и технически средства за контрол на устройствата за ограничаване на скоростта;
11. (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) за установяване на нарушенията да използват технически средства или системи за заснемане, като заснетият снимков материал служи за доказателство.
(4) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Служителите на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" изпълняват и специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.
(5) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) На служителите на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия и изисквания към труда им в размер, определен от министъра на транспорта.
(6) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез определени от него длъжностни лица извършва поне веднъж в годината проверки на лицата, регистрирани да извършват монтаж или монтаж и ремонт на тахографи, за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и по наредбата по чл.89, ал.4.
(7) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) При проверките по ал.6 длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор могат да:
1. предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в подходящ срок;
2. дадат ход на производство по налагане на административно наказание.
(8) При извършване на проверките по ал. 6 длъжностните лица от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор имат право:
1. на достъп до местата, където се извършва монтаж или монтаж и ремонт на тахографи;
2. да изискват и получават информация и документи, свързани с дейността, за която са регистрирани лицата.
Чл.91а. (нов,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г., бр.80 от 2007 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" извършва контролни проверки на пътя и в предприятията, които покриват:
1. до 31 декември 2007 г. - не по-малко от 1 на сто, от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2009 г. - не по-малко от 2 на сто, и от 1 януари 2010 г. - не по-малко от 3 на сто от изработените от водачите работни дни;
2. до 31 декември 2007 г. - не по-малко от 15 на сто от общия брой на проверените работни дни - на пътя, и не по-малко от 30 на сто - в предприятията;
3. след 1 януари 2008 г. - не по-малко от 30 на сто от общия брой на проверените работни дни - на пътя, и не по-малко от 50 на сто - в предприятията.
(2) Контролните проверки на пътя се организират на различни места и през различни часове на денонощието. По време на проверките се контролират дневните периоди на управление, прекъсванията, периодите на ежедневна и седмична почивка, правилното функциониране на контролните уреди и другите изисквания на закона.
(3) Освен елементите, които се контролират на пътя, контролните проверки в предприятията се разпростират по отношение на периодите на седмичните почивки и периодите на управление между седмичните почивки, спазването на разпоредбите, свързани с времето за управление за период две седмици, компенсиране намаляването на дневните и седмичните почивки, използването на листовете за записване на данните и организацията на работното време и другите изисквания на закона.
(4) Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" може да изиска от предприятията представяне в определен срок на документацията, свързана с елементите на проверките по ал.2 и 3, за проверка. Тази проверка е равностойна на проверките, извършвани на територията на предприятията.
(5) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) При извършване на контролни проверки на пътя и в предприятията Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" събира данни относно минималните условия за изпълнение на регламент (ЕИО) No 3820/85 на Съвета относно хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, наричан по-нататък "Регламент 3820/85", на Регламент 3821/85 и на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималните условия за изпълнение на регламенти (ЕИО) No 3820/85 и (ЕИО) No 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета, разпределени в следните категории:
1. за пътни проверки:
а) вид на пътя съгласно класификацията на пътищата по чл.3 от Закона за пътищата, държава на регистрация на проверяваното превозно средство;
б) тип на тахографа: аналогов или дигитален;
2. за проверки в предприятията:
а) вид на превозите: международни или вътрешни, на пътници или на товари, за собствена сметка или срещу заплащане;
б) брой на превозните средства на предприятието;
в) тип на тахографа: аналогов или дигитален.
(6) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Статистическите данни по ал.5 се предоставят на Европейската комисия.
(7) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" съхранява данните по ал.6, събрани през предходната година.
(8) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, съхраняват за период една година резултатите и други данни, предоставени им във връзка с проверките, извършени от органите за контрол в предприятията и/или на водачите на пътя.
(9) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Министърът на транспорта изпълнява функциите на компетентен орган чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като:
1. осигурява координация със съответните органи в други държави членки във връзка с извършването на съвместни проверки на водачи на превозни средства и на превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент 3820/85 и Регламент 3821/85, предприемани най-малко 6 пъти годишно, по едно и също време, от контролните органи на две или повече държави членки, като всеки контролен орган осъществява правомощията си на територията на своята държава;
2. предава на Европейската комисия статистическите доклади по чл.16, параграф 2 от Регламент 3820/85;
3. се подпомага взаимно с компетентните органи на други държави членки, когато при извършване проверка на водач на превозно средство, регистрирано в друга държава членка, са налице основания да се смята, че са били извършени нарушения, които не могат да бъдат установени по време на проверката поради липсата на необходимите данни.
(10) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Министърът на транспорта има представители в Комитета по чл.18, параграф 1 от Регламент 3821/85.
(11) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Министърът на транспорта определя с наредба:
1. начина на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя и в предприятията;
2. система за класифициране на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка в зависимост от риска, която се основава на броя и вида на извършените нарушения.
Чл.91б. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни:
1. да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари;
2. да осигуряват на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" достъп до гаражи, сервизи, автогари и всички други помещения, свързани с дейността по превозите на пътници и товари или с автогаровото обслужване на тази дейност.
Чл.92. (1) В изпълнение на задълженията си по чл.91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.
(2) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.88 от 2005 г.; доп.,бр.80 от 2007 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл.93а и чл.96, ал.1, т.11, 12 и 13, ал.4 и 5, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица.
(3) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Чл.93. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
1. (доп.,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) глоба от 500 до 1500 лв. - при първо нарушение;
2. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) глоба 3000 лв. - при повторно нарушение;
3. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) глоба 6000 лв. - при системни нарушения.
(2) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба до 50 лв.
(3) (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.; отм.,бр.85 от 2006 г.)
(4) (нова,ДВ,бр.92 от 2005 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Водач, който не спазва изискванията за времето за управление, прекъсване на управлението или за почивка, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
(5) (нова,ДВ,бр.42 от 2007 г.) Водач, който извърши случаен превоз на деца или ученици през тъмната част на денонощието, се наказва със:
1. глоба от 1000 лв. - при първо нарушение;
2. глоба от 3000 лв. - при повторно нарушение.
Чл.93а. (нов,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Който монтира или монтира и ремонтира тахографи, без да има издадено удостоверение по чл.89а, ал.6, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 4000 лв.
Чл.94. (1) (пред.чл.94,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Който не издаде документ за платена превозна цена, включително за таксиметровите превози, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Който допусне или разпореди извършването на обществен превоз на пътници без документ за платена превозна цена, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.
Чл.95. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.; пред.чл.95,изм.,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Водач на моторно превозно средство, който разпломбира не по установения ред, повреди или измени показанията или управлява превозното средство без или с неизправен таксиметров апарат или тахограф или неправилно ги използва, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Наказанието по ал.1 се налага и на водач, който управлява лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни.
(3) (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.; пред.ал.2,изм.,бр.80 от 2007 г.) За повторно нарушение по ал.1 наказанието е глоба в размер 2000 лв., а по ал.2 - глоба в размер 3000 лв.
Чл.96. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Наказва се с глоба или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв., който:
1. (изм.,ДВ,бр.92 от 2005 г., бр.85 от 2006 г.) допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация;
2. преотстъпи издаденото му разрешително за превоз на пътници или товари;
3. ползва преотстъпено му разрешително за превоз на пътници или товари;
4. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) допусне или разпореди извършване на превоз на багаж по автобусна линия без издаване на багажна разписка;
5. не осигури съхраняването на тахографските листове или другите носители на информация, регистрирани от тахографите, в законоустановения срок;
6. откаже да предостави на контролните органи за проверка документите по т.5 или други документи, свързани с превоза на пътници или товари.
7. (нова,ДВ,бр.92 от 2005 г.) не осигури на водачите документите, необходими за извършване на превоз на пътници или товари, определени в този закон или в подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него;
8. (нова,ДВ,бр.92 от 2005 г.) разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя.
9. (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) разпореди или допусне извършване на превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, от водач, който не притежава карта на водача, издадена по реда на наредбата по чл.89, ал.1;
10. (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) извърши или допусне извършване на промени в съдържанието на записаната и архивираната информация от паметта на дигиталния тахограф;
11. (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) преотстъпи издадената му сервизна карта;
12. (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) ползва преотстъпената му сервизна карта;
13. (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) не изпълни задълженията по чл.89б, т.3.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Който допусне или разпореди извършване на превоз на пътници или товари, без да има това право, се наказва с глоба или имуществена санкция от 3000 до 6000 лв.
(3) За повторно нарушение:
1. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) по ал.1 - наказанието е глоба или имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация;
2. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) по ал.2 - наказанието е глоба или имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. и отнемане на лиценза или удостоверението за регистрация.
(4) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) За неизпълнение на задълженията по чл.89б, т.1 или 2 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(5) (нова,ДВ,бр.80 от 2007 г.) За повторно нарушение по ал.4 наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Чл.96а. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Който извърши превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, се наказва с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) При повторно нарушение по ал.1 наказанието е имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. и отнемане на лиценза.
Чл.96б. (нов,ДВ,бр.42 от 2007 г.)
(1) Който допусне или разпореди извършването на случаен превоз на деца или ученици през тъмната част на денонощието, се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в размер на 20 000 лв. и отнемане на лиценза.
Чл.97. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.; пред.чл.97,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автосервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.
(2) (нова,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) За повторно нарушение по ал.1 наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв.
Чл.98. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.99 от 2003 г., бр.85 от 2006 г.) Наказва се с глоба или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв., който наруши:
1. изискванията за състоянието на материалната база и изпълнението на програмите за обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари;
2. условията и реда за извършване на обучение на водачи за придобиване на квалификация на водачите и за усъвършенстване на познанията им.
Чл.99. (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г., бр.85 от 2006 г.) Който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
Чл.100. (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.) Превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. и с отнемане на лиценза за срок една година.
Чл.101. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с глоба от 5 до 20 лв. - за превоз в населени места, от 20 до 50 лв. - за междуселищни превози, и от 200 до 500 лв. - за международни превози.
Чл.102. (1) (изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.; доп.,бр.99 от 2003 г.) Собственик на автогара и автоспирка или длъжностно лице, който (което) не осигури достъп до автогарата или автоспирката на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 300 до 1000 лв.
(2) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Собственик на автогара или автоспирка, който не поддържа в изправност определения с наредбата по чл. 21 минимум оборудване в автогарите и автоспирките или откаже да предостави на превозвача правото на продажба на билети на притежаваната от него автогара или автоспирка, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
(3) (нова,ДВ,бр.11 от 2002 г.) Собственик на автогара или автоспирка, който нарушава изискванията по чл.22, ал.3, се наказва със:
1. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) имуществена санкция 10 000 лв. - при първо нарушение;
2. (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) имуществена санкция 20 000 лв. - при повторно нарушение;
3. (отм.,ДВ,бр.99 от 2003 г.)
(4) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба от 200 до 400 лв.
Чл.103. (нов,ДВ,бр.11 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.99 от 2003 г., бр.85 от 2006 г.) Който наруши изискванията за превоз на опасни товари, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв..
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г.) При повторно нарушение по ал.1 глобата е в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл.104. (нов,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция от 500 до 1500 лв.
Чл.104а. (нов,ДВ,бр.80 от 2007 г.) Превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
Чл.105. (нов,ДВ,бр.11 от 2002 г.; изм.,бр.85 от 2006 г.) За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 100 до 200 лв.

Чл.106. (нов,ДВ,бр.99 от 2003 г.; изм.,бр.80 от 2007 г.)
(1) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозваните опасни товари са забранени за превоз;
2. е установен теч на опасни вещества от пътното превозно средство поради нарушена цялост на цистерните или опаковките;
3. превозното средство не е предназначено за товара, който превозва;
4. се извършва превоз в контейнер с конструкция, която не е пригодена за обслужване;
5. превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари;
6. са използвани опаковки, които не са одобрени съгласно изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
7. опаковките не отговарят на съответните опаковъчни инструкции;
8. не са спазени правилата за смесено опаковане;
9. не са спазени правилата за смесено товарене на опаковки;
10. се превозват опасни товари в опаковки без маркировки и етикети за опасност;
11. водачът управлява пътното превозно средство с неукрепен товар;
12. не са спазени изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR) по отношение на допустимата степен на запълване на цистерните и опаковките;
13. не са спазени правилата по отношение на изискванията, ограничаващи количествата вещества, превозвани в едно превозно средство;
14. водачът не носи транспортно-съпроводителните документи съгласно наредбата по чл.14, ал.1;
15. превозното средство е без съответния опознавателен знак за опасен товар или е с нестандартен знак;
16. липсва информация за превозваните опасни вещества (UN, наименование по Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR), опаковъчна група);
17. водачът не притежава удостоверение по чл.14, ал.2;
18. се използват средства за осветяване, които не са в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
19. превозното средство не отговаря на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
(2) Пътно превозно средство, превозващо опасни товари, може да бъде преместено за сметка на превозвача до безопасно място до отстраняване на нарушението, когато:
1. превозното средство е с повече от едно ремарке или полуремарке;
2. пътното превозно средство е без съответните пожарогасители или те са неизправни - без пломби или с изтекъл срок на преглед;
3. в превозното средство липсва основното оборудване за безопасност и оборудването съгласно писмените указания за аварийни ситуации;
4. не са спазени датите за извършване на изпитванията за опаковките;
5. опасните товари се превозват в повредени опаковки или се превозват повредени празни непочистени опаковки;
6. опасните товари се превозват в комбинирани опаковки, когато най-външната опаковка е неправилно затворена;
7. етикетите, маркировките и табелите, които са поставени, не са в съответствие с превозвания опасен товар;
8. липсват писмени указания съгласно наредбата по чл.14, ал.1 или указанията не съответстват на превозвания опасен товар;
9. не са спазени изискванията на глава 8.4 "Изисквания за надзора на превозните средства" от Приложение В на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Чл.106а. (нов,ДВ,бр.92 от 2005 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.80 от 2007 г.) За преустановяване на административните нарушения могат да се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва:
а) международен превоз на пътници или товари, когато превозът се извършва без разрешително, което се изисква по силата на двустранни международни договори, по които Република България е страна;
б) обществен превоз на пътници или товари без издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или заверено копие на лиценз на Общността;
в) превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз;
2. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване и почивка.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 2006 г., бр.80 от 2007 г.) Принудителните мерки по ал.1 се осъществяват чрез временно отнемане на:
1. документа, установяващ регистрацията на превозното средство - до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение, съответно до прекратяване на административнонаказателното производство - при прилагане на мерките по ал.1, т.1;
2. свидетелството за управление на моторно превозно средство - докато не бъде ползв