Чл.1. (изм.,ДВ,бр.85 от 1995 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в Република България и с осигуряването на безопасността и сигурността му.
Чл.2. (1) (доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Република България има пълен и изключителен и неотменим суверенитет върху въздушното пространство над своята територия, включително над вътрешните и териториалните й води.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Министерският съвет определя зоните във въздушното пространство, в които може да се ограничава въздухоплаването.
Чл.2а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88, 102 от 2005 г., бр.37 от 2006 г.) Организацията и контролът за използване на гражданското въздушно пространство, както и ръководството и контролът на въздухоплаването в обслужваното въздушно пространство на Република България се осъществяват по ред, определен от министъра на транспорта.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г., бр.37 от 2006 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министърът на отбраната определя реда за въвеждане и правилата за работа на единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство.
(3) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта и министърът на отбраната определят реда за използване на въздушното пространство при прехода към военен контрол и ръководство на въздушното пространство при повишаващи се нива на извънредни условия.
Чл.3. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Гражданско въздухоплаване е всяко въздухоплаване, извършвано с гражданско въздухоплавателно средство и предназначено за:
1. превоз на пътници, багажи, товари и поща по въздуха;
2. обслужване на селското, горското и други отрасли на стопанството;
3. геоложки, географски и други научни изследвания;
4. оказване на спешна медицинска помощ;
5. културно-просветни нужди, фотографиране и реклама;
6. борба с пожари, наводнения и други бедствия;
7. обучение, спорт и др.
(2) Граждански въздухоплавателни средства са всички въздухоплавателни средства с изключение на държавните.
Чл.4. (изм., ДВ, бр. 85 от 1998 г.) На борда на въздухоплавателно средство, регистрирано в Република България, се прилагат българските закони освен в случаите, когато в ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор е предвидено друго.
Чл.5. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Въздухоплавателните средства, които осъществяват гражданско въздухоплаване, се регистрират по този закон.
(2) Въздухоплавателни средства, вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, летят с национални и регистрационни опознавателни знаци на Република България.
(3) Гражданските въздухоплавателни средства за санитарни цели имат и знака на Червения кръст.
(4) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта издава наредба за реда за определяне и нанасяне на регистрационните знаци.
Чл.6. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Български авиационни оператори извършват въздухоплавателни услуги в страната и в чужбина на основата на търговски договор, а при липса на такъв договор - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Чуждестранни авиационни оператори могат да извършват въздухоплавателни услуги в страната по силата на международен договор, по който Република България е страна, а при липса на такъв договор - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта.
Чл.7. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.; пред.чл.7,изм.,бр.52 от 2004 г.) Превозът на пътници, багажи, товари и поща по редовни международни линии се извършва от български и чуждестранни въздушни превозвачи по силата на международни договори, страна по които е Република България.
(2) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Назначаването на български въздушен превозвач се извършва по силата на двустранни или многостранни международни договори.
(3) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Не се разрешава монополно положение на пазара на въздушен превозвач по линия за редовни въздушни превози, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Когато в международен договор има ограничения за броя български въздушни превозвачи, за честотите на експлоатация на линията или за предлагания капацитет, изборът се извършва от министъра на транспорта въз основа на конкурс или чрез възлагане, когато за участие в конкурса за дадена линия се е явил само един кандидат. Условията и редът за провеждане на конкурс за достъп до пазара на въздушни превозвачи се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл.8. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта ръководи и контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства и съоръжения на територията на Република България.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта осъществява правомощията си по ал.1 чрез Гражданската въздухоплавателна администрация. Гражданската въздухоплавателна администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта със седалище в София.
(3) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта с правилник определя структурата, дейността и функциите на Гражданската въздухоплавателна администрация.
Чл.9. (отм.,ДВ,бр.30 от 1990 г.)
Чл.10. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Въздухоплавателните средства могат да бъдат предоставяни за ползване на лизинг въз основа на писмен договор в страната или в чужбина със или без екипаж.
(2) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Български лизингодател или лизингополучател може да сключи договор за лизинг на въздухоплавателно средство със или без екипаж (съответно мокър или сух лизинг) след предварително писмено одобрение на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Когато български авиационен оператор е страна по договор за лизинг на въздухоплавателно средство за срок по-дълъг от 30 дни, договорът за лизинг се вписва в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в Република България.
(4) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Когато български авиационен оператор предоставя на чуждестранен авиационен оператор въздухоплавателно средство по договор за сух лизинг и не се предвижда отписване на въздухоплавателното средство от регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, одобрението по ал.2 се дава при условие че:
1. държавата на авиационния оператор е ратифицирала по съответния ред Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г., по отношение на чл.83 bis;
2. въздухоплавателната администрация на държавата на авиационния оператор подпише споразумение за поемане на всички или на част от функциите и задълженията на държавата на регистрация по отношение на въздухоплавателното средство.
(5) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Заявлението за получаване на предварително одобрение по ал.2 се подава от българския авиационен оператор до ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и съдържа:
1. име и адрес на лизингодателя и лизингополучателя;
2. вид на лизинга;
3. причина и цел на лизинга;
4. начална дата и срок на договора за лизинг;
5. тип и регистрационни знаци на въздухоплавателното средство;
6. държавата на регистрация на въздухоплавателното средство;
7. наименование на българския авиационен оператор, под чието свидетелство за авиационен оператор ще бъде експлоатирано въздухоплавателното средство, съответно копие от свидетелството за авиационен оператор или друг равностоен документ на чуждестранния авиационен оператор;
8. наименование на авиационния оператор или на лицето, под чийто търговски контрол и търговски права ще бъде експлоатирано въздухоплавателното средство;
9. подробно описание на планираната дейност, включително редовни или нередовни въздушни услуги, превоз на пътници, превоз на товари, регион на опериране, дестинации и летища;
10. базово летище и имената на лицето или на лицата, които осъществяват техническото поддържане и ремонта на въздухоплавателното средство.
(6) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Към заявлението по ал.5 се прилага и копие от проекта на договор за лизинг.
(7) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Одобрението се дава за срока на действие на договора за лизинг с изключение на случаите, когато въздухоплавателното средство се експлоатира по договор за мокър лизинг. В тези случаи одобрението се дава за срок до 6 месеца.
(8) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" разглежда постъпилите заявления в срок 10 дни от датата на постъпването им, а в случаите по ал.4 - в срок 20 дни. При необходимост може да се даде срок за отстраняване на несъответствията или непълнотите в заявлението.
(9) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" писмено уведомява заявителя за решението си и го мотивира.
(10) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Всички условия, свързани с осигуряването на безопасна експлоатация на въздухоплавателното средство, които са част от одобрението по ал.2, задължително се отразяват в договора за лизинг.
(11) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.30 от 2006 г.) Отказът за издаване на одобрение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(12) (нова,ДВ,бр.37 от 2006 г.) Български авиационен оператор може да наеме въздухоплавателно средство на мокър лизинг за срок до 30 дни и без предварително писмено одобрение на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", при условие че:
1. лизингодателят притежава валидно свидетелство за авиационен оператор или равностоен документ, издаден от държава - страна по Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване;
2. лизингополучателят писмено уведоми Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" за наемането в срок от 14 дни.
(13) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.; пред.т.13,бр.37 от 2006 г.) Министърът на транспорта издава наредба за прилагане на чл.83 bis от Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г., за изискванията при сключване на договор за лизинг на въздухоплавателно средство.
Чл.11. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Пътниците, екипажите, багажите, товарите, пощата и пратките подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на полетите.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи и министърът на финансите определят с наредба условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване.
Чл.12. Разпоредбите на този закон се прилагат към:
а) българското гражданско въздухоплаване, а в случаите, предвидени от закона, и към чуждото гражданско въздухоплаване;
б) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) всички въздухоплавателни средства, вписани в държавния регистър на Република България, включително и когато се намират в чужбина, както и за спортните и учебните въздухоплавателни средства;
в) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) държавните въздухоплавателни средства, когато изпълняват полети под управлението на гражданските органи за обслужване на въздушното движение.
Чл.13. Вещни права върху въздухоплавателни средства се уреждат по закона на страната, където въздухоплавателното средство е вписано.
Чл.14. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Формата и условията за действителност на договора за прехвърляне на собственост върху въздухоплавателно средство се определят от законите на страната, където се сключва договорът.
Чл.15. Възнагражденията за оказана помощ от и на въздухоплавателно средство се определя от закона на страната, където е вписано въздухоплавателното средство, което е оказало помощта.
Чл.16. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г., бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Физическите и юридическите лица, които експлоатират въздухоплавателни средства, ръководят летища или обслужват въздушното движение във връзка с осъществяване на гражданското въздухоплаване, предоставят на Министерството на транспорта статистическа информация, свързана с дейността им, при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
Чл.16а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.; изм.,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта ръководи и контролира гражданското въздухоплаване, като:
1. организира участието на Република България в международните организации по въздухоплаване, член на които е Република България;
2. организира и координира използването на въздушното пространство за нуждите на гражданското въздухоплаване;
3. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) съгласува издаването на разрешения за изграждане на обекти от инфраструктурата на въздухоплаването;
4. (отм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.)
5. прилага и развива Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване;
6. определя норми, правила и процедури в областта на гражданското въздухоплаване, включително условията и реда за превоз на опасни товари;
7. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) определя с наредби условията и реда за издаване, изменяне, ограничаване, спиране и отнемане на удостоверения, свидетелства, одобрения, разрешения и лицензи по този закон;
8. определя условията за водене на съответните регистри и базата данни за освидетелстваните обекти и лица;
9. ръководи управлението на летища за обществено ползване, когато не са отдадени на концесия;
10. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г., бр.37 от 2006 г.) издава наредба за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет;
11. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) определя с наредби изискванията относно тарифите за редовни и чартърни въздушни превози, както и общите правила за въвеждане и използване на компютризирани системи за резервации;
12. осъществява и други правомощия, определени със закон или с международен договор, страна по който е Република България.
13. (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) утвърждава инвестиционните програми на юридическите лица, ползващи средства от таксите по чл.120;
14. (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) издава наредба за работното време на авиационния персонал, притежаващ свидетелства за правоспособност.
15. (нова,ДВ,бр.37 от 2006 г.) издава наредби за въвеждане на изисквания за безопасност при управление на въздушното движение на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол).
16. (нова,ДВ,бр.10 от 2007 г.) издава наредба за правилата за инспекция на перона на въздухоплавателни средства от трети страни, излитащи и кацащи от летища на територията на Република България;
17. (нова,ДВ,бр.10 от 2007 г.) издава наредба за правила и процедури по отношение на въвеждането на оперативни ограничения, свързани с шума в гражданските летища за обществено ползване.
Чл.16б. (нов,ДВ,бр.52 от 2004 г.)
(1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването, като:
1. изпълнява функциите на гражданска въздухоплавателна администрация в съответствие с международните договори в областта на гражданското въздухоплаване, по които Република България е страна;
2. контролира гражданското въздухоплаване, гражданските летища и летателните площадки, гражданските въздухоплавателни средства, аеронавигационните и други съоръжения, свързани с гражданското въздухоплаване на територията на страната, независимо от собствеността им;
3. контролира спазването на този закон и на подзаконовите нормативни актове, като издава задължителни предписания в предвидените от закона случаи;
4. контролира действията на физическите и на юридическите лица във връзка със сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване;
5. води предвидените от закона регистри;
6. съгласува устройствените схеми и планове, включващи терени на летища, и инвестиционните проекти за изграждане на обекти в района на летищата и тяхната околност в обхвата на нормативно определените сервитутни зони и зоните на влияние, както и на въздушните трасета във връзка с осигуряване на сигурността и безопасността на въздухоплаването;
7. (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) разследва инциденти с въздухоплавателни средства в страната или разпорежда разследването да се извърши от въздушния превозвач, авиационния оператор, летищната администрация или ръководството на въздушното движение, имащи отношение към инцидента; след завършване на разследването уведомява за резултатите специализираното звено по чл.16г;
8. предлага за издаване от министъра на транспорта на подзаконови актове в областта на гражданското въздухоплаване;
9. осъществява координацията между ведомствата и юридическите лица в областта на въздухоплаването във връзка със сигурността и безопасността на полетите;
10. контролира осигуряването на охраната на зоните за сигурност на гражданските летища;
11. поддържа единна база данни и издава идентификационни карти и пропуски на физически и на юридически лица, както и на моторни превозни средства, за достъп до зоните за сигурност на гражданските летища за обществено ползване;
12. контролира прилагането на изискванията за опростяване на процедурите при обслужването на пътниците, обработката и обслужването на въздухоплавателни средства, багажи, товари и поща;
13. контролира изпълнението от юридическите лица на функциите, поети като задължение от държавата по силата на международни договори и в съответствие с действащите стандарти, правила и категории за осигуряване на въздухоплаването;
14. разпорежда задържане излитането на въздухоплавателни средства в предвидените от закона случаи;
15. организира набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за обектите по чл.32, ал.1, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създаването на специализирани карти, регистри и информационни бази данни;
16. събира такси в предвидените от закона случаи;
17. изпълнява и други функции, предвидени от закон.
(2) Контролните функции на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" се осъществяват от инспектори по въздухоплаването, назначени със заповед на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
(3) Инспекторите имат право:
1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за извършване на проверки по сигурността и безопасността на въздухоплаването;
2. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Регламент (ЕО) No 261/2004 за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет, независимо от формата на документа;
3. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т.2, които са му известни;
4. (пред.т.2,ДВ,бр.105 от 2006 г.) да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация от съответните длъжностни лица, включително за правоспособността на персонала, както и всяка друга информация, свързана със спазване на законодателството в областта на гражданското въздухоплаване;
5. (пред.т.3,ДВ,бр.105 от 2006 г.) да съставят актове за административни нарушения по този закон;
6. (пред.т.4,ДВ,бр.105 от 2006 г.) да дават задължителни писмени предписания за осигуряване спазването на нормативните актове в областта на въздухоплаването и гарантиране на сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване, с които предписват отстраняване в определен срок на установени нарушения, свързани с безопасността на полетите;
7. (пред.т.5,ДВ,бр.105 от 2006 г.) да правят предложения за спиране, прекратяване, отнемане и ограничаване на правата по издадените лицензи, разрешения, свидетелства, удостоверения и одобрения.
(4) За резултатите от проверките инспекторите съставят констативен протокол, към който прилагат събраните доказателства. Протоколът се предявява на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 7-дневен срок от връчването му.
(5) (доп.,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Въз основа на резултатите от проверките ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" налага административни наказания или принудителни административни мерки, или прекратява, спира, отнема или ограничава правата, произтичащи от издадените лицензи, разрешения, свидетелства, удостоверения и одобрения, и има право да:
1. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал.3, т.2;
2. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал.3, т.2 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. (нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.) разпореди прекратяване или забрана на нарушението по ал. 3, т. 2 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.
Чл.16в. (нов,ДВ,бр.37 от 2006 г.)
(1) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е национален контролен орган по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчика на аеронавигационно обслужване. При изпълнение на функциите си националният контролен орган е независим от доставчика на аеронавигационно обслужване.
(2) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване на доставчика на аеронавигационно обслужване.
(3) Министърът на транспорта издава наредба, с която определя:
1. условията и реда за издаване и отнемане на свидетелството за извършване на аеронавигационно обслужване и изискванията към лицето, подало заявление за издаване на свидетелство;
2. начина за организиране и провеждане на проверките за изпълнение на изискванията към лицето, подало заявление за издаване или на което е издадено свидетелство за аеронавигационно обслужване;
3. условията и реда, при които част от проверките по т.2 могат да се извършват и от други признати от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и утвърдени от министъра на транспорта организации, изискванията, на които трябва да отговорят тези организации, както и условията и реда за оттегляне на възлагането за извършване на проверките.
(4) При функционални блокове от въздушно пространство, които обхващат въздушното пространство на Република България и държава или държави - членки на Европейския съюз, Република България може да сключи споразумение с държавата - членка на Европейския съюз, за извършване на контрол от националния контролен орган по ал.1 върху доставчици на аеронавигационно обслужване, които предоставят аеронавигационни услуги във въздушното пространство на функционалния блок.
(5) Република България може да сключи споразумение с държава - членка на Европейския съюз, за извършване на контрол от националния контролен орган по ал.1 по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчик на аеронавигационно обслужване, чието основно място на дейност е на територията на държавата - членка на Европейския съюз.
(6) Националният контролен орган по ал.1 си сътрудничи с националните контролни органи на други държави - членки на Европейския съюз, за спазване на условията за издаване на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване и за осигуряване на необходимия контрол на безопасната и ефективна работа на доставчици на аеронавигационно обслужване, които притежават свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, и предоставят аеронавигационни услуги в обслужваното въздушно пространство на Република България.
Чл.16г. (нов,ДВ,бр.52 от 2004 г.; пред.чл.16в,бр.37 от 2006 г.)
(1) Заявленията за издаване на лицензи, разрешения, свидетелства, удостоверения или одобрения се подават в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и се разглеждат в срок до 30 дни.
(2) Когато кандидатът отговаря на изискванията, ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава съответния акт в 10-дневен срок след изтичането на срока по ал.1.
(3) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" може да оправомощи длъжностни лица за издаването или отнемането на разрешения, свидетелства, удостоверения или одобрения.
(4) Правата по актовете по ал.1 не подлежат на прехвърляне или преотстъпване.
(5) При констатирани нарушения на изискванията за сигурност и безопасност и на другите задължения, установени със закон, от лицето, на което е издаден акт по ал.1, като принудителна административна мярка ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице:
1. ограничава правата по издадения акт до отстраняване на нарушението и изпълнение на дадените задължителни предписания, ако извършването на ограничената дейност няма да застраши сигурността и безопасността на въздухоплаването и няма да създаде опасност от настъпване на вреди или застрашаване на живота и здравето на хора;
2. спира временно правата по издадения акт до отстраняване на нарушението и изпълнение на дадените задължителни предписания, ако извършването на дейността ще застраши сигурността и безопасността на въздухоплаването и ще създаде опасност от настъпване на вреди или застрашаване на живота и здравето на хора.
(6) Правата, произтичащи от издадените актове по ал.1, се прекратяват:
1. при отнемане на акта по решение на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или по решение на оправомощено от него длъжностно лице за актовете по ал.3:
а) когато лицето или обектът, за който са издадени, престане да отговаря на изискванията за издаването им;
б) когато актът е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
в) при нарушение на закона или на подзаконовите актове, свързани с издаването на акта, и неизпълнение на дадените задължителни предписания в указания срок;
2. по заявление на притежателя;
3. с прекратяването на дейността на лицето.
(7) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Изричният или мълчаливият отказ за издаване на актовете по ал.1, както и на тяхното ограничаване, спиране на действието или отнемане подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.16д. (нов,ДВ,бр.52 от 2004 г.; пред.чл.16г,бр.37 от 2006 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) В Министерството на транспорта се създава специализирано звено за разследване на авиационни събития, което:
1. поддържа система за задължително и доброволно докладване на авиационни събития: авиационни произшествия, сериозни инциденти и инциденти;
2. организира и контролира технически разследването на авиационни произшествия и сериозни инциденти и подпомага работата на създадените за целта комисии;
3. води архив за разследванията и поддържа информационна база данни за авиационните събития;
4. изготвя и разпространява информационен бюлетин за авиационните събития;
5. при разследване на авиационни събития анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на въздухоплаването и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното събитие.
(2) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Издръжката на специализираното звено по ал.1 се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта.
(3) Специализираното звено по ал.1 и Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" взаимно се уведомяват при получаването на информация за авиационно събитие.
Чл.16е. (нов,ДВ,бр.41 от 2007 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице:
1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба и въздушната подвижна спътникова радиослужба, издава разрешения за използване на радиостанции на въздухоплавателни обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;
2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация и въздушна радионавигация-спътникова;
3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на въздухоплавателни обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.

Чл.17. За гражданско въздухоплаване могат да се използуват само въздухоплавателни средства, които отговарят на изискванията на този закон.
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.85 от 1999 г., бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Въздухоплавателното средство се използува само за целта, за която е предназначено. Изменение на предназначението му се допуска с разрешение на Гражданската въздухоплавателна администрация при Министерството на транспорта.
Чл.19. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Въздухоплавателното средство се допуска в експлоатация след преглед, регистрация и удостоверяване на летателната му годност.
(2) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.; доп.,бр.10 от 2007 г.) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава удостоверение за летателната годност на въздухоплавателно средство, когато то отговаря на съответните норми и притежава типов сертификат или друг еквивалентен документ, издаден или признат от Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA), когато такива се изискват за въздухоплавателното средство.
(3) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Когато въздухоплавателното средство не отговаря на съответните норми за летателна годност или не е доказано съответствие с тях, ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" може да издаде разрешително за допускане до полет, при условие че въздухоплавателното средство може безопасно да извършва полет при определени ограничения и условия. Министърът на транспорта издава наредба, с която определя условията и реда за издаване на разрешителното за допускане до полет.
(4) (нова,ДВ,бр.10 от 2007 г.) Всяко въздухоплавателно средство, вписано в регистъра на въздухоплавателните средства на Република България, трябва да отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) No 1592/2002 на Европейския парламент и Съвета относно общите правила в областта на гражданската авиация и изграждането на Европейска агенция за авиационна безопасност със съответните изменения и допълнения и на Регламент (ЕО) No 1702/2003 на Европейската комисия, установяващ правила за изпълнение на сертификацията на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти за летателна годност и за защита на околната среда, както и за сертификация на проектантски и производствени организации със съответните изменения и допълнения.
Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г., бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Гражданските въздухоплавателни средства се вписват в регистър на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, който се води от Държавната въздухоплавател на инспекция при Министерството на транспорта.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) регистрацията в регистъра и отписването от него се извършват по заявление на собственика, владелеца или държателя на въздухоплавателното средство. Заявлението трябва да бъде подадено в 30-дневен срок от датата на възникване на съответното основание.
(3) (нова,ДВ,бр.10 от 2007 г.) Въздухоплавателно средство, вписано в регистъра по ал.1, се отписва служебно от регистъра, когато удостоверението за летателна годност на въздухоплавателното средство е отнето или е с изтекъл срок на валидност повече от 6 месеца.
Чл.21. (1) Въздухоплавателно средство, вписано в чужд регистър, може да бъде вписано в българския регистър, след като бъде отписано от чуждия.
(2) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) регистрацията на българското въздухоплавателно средство в чужд регистър не поражда никакви правни последици, ако въздухоплавателното средство не бъде отписано от българския регистър по установения ред.
Чл.22. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.; пред.чл.22,бр.52 от 2004 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация издава удостоверение за регистрация на въздухоплавателно средство, вписано в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства, в което се вписват националният и регистрационно-опознавателният знак.
(2) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Условията и редът за вписване и отписване на въздухоплавателни средства в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България се определят с наредбата по чл.5, ал.4.
Чл.23. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху въздухоплавателно средство се извършват в писмена форма.
(2) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) Сделките по ал. 1 имат действие спрямо трети лица след регистрацията им в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.
(3) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) Недействителен е договор за продажба или за отдаване под наем на въздухоплавателни средства - собственост на български лица, сключен в противоречие с международни договори или с решение на международна организация, приети от Република България.
(4) (изм.,ДВ,85 от 1998 г.) Учредяването на залог върху въздухоплавателно средство има действие от датата на регистрацията в регистъра. При учредяване на два или повече залози върху едно и също въздухоплавателно средство редът на предпочтително удовлетворение се определя от датата на регистрация на тежестта в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства, а ако регистрацията е направена в един и същи ден, меродавен е поредният номер на регистрацията.
Чл.24.(1) Въздухоплавателните средства подлежат на проверка за удостоверяване на съответствието им с норми за летателна годност, за авиационен шум и за газови емисии на авиационните двигатели, определени в Република България.
(2) (отм.,нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация може да признае удостоверението за летателна годност на въздухоплавателното средство, произведено в чужбина, ако то съответства на нормите за летателна годност.
(3) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.) При промяна на оборудване на въздухоплавателно средство Гражданската въздухоплавателна администрация издава удостоверение за летателна годност и на оборудването на въздухоплавателното средство.
(4) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация признава удостоверения за авиационен шум на въздухоплавателното средство и за газови емисии на авиационните двигатели, издадени от съответната чуждестранна въздухоплавателна администрация.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.; изм.,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта издава наредба за условията и реда за сертифициране на въздухоплавателни средства и свързаните с тях продукти, части и уреди, както и за одобряване на лицата, които ги проектират и/или произвеждат.
(6) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта издава наредба, с която определя изискванията за формиране на летателната годност на новопроизведени въздухоплавателни средства, за поддържане и удостоверяване на летателната годност на въздухоплавателни средства и свързаните с тях продукти, части и уреди.
(7) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за издаване на удостоверения за авиационен шум и газови емисии на авиационните двигатели.
Чл.24а. (нов,ДВ,бр.52 от 2004 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.10 от 2007 г.) Производството или възстановяването на въздухоплавателни средства или на продукти, части и уреди за тях се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които притежават удостоверение.
(2) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за производство или възстановяване на съответния тип въздухоплавателно средство и на продуктите, частите и уредите за него, ако лицата отговарят на изискванията за финансова стабилност и професионална компетентност.
(3) Условията и редът за издаване на удостоверения за производство или възстановяване на съответния тип въздухоплавателно средство или на продукти, части и уреди за него се уреждат с наредбата по чл.24, ал.6.
Чл.25. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Поддържането на летателната годност на въздухоплавателни средства се извършва от физически и юридически лица, получили право да извършват техническо обслужване и ремонт на авиационната техника.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя с наредба условията и реда за издаване на свидетелствата и лицензиите на лицата по ал.1.
(3) (нова,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г.) Лицензът за извършване на дейностите по ал.1 се издава от главния директор на Гражданската въздухоплавателна администрация.
(4) (нова,ДВ,бр.34 от 2001 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.) Лицензът е личен и не подлежи на прехвърляне.
(5) (нова,ДВ,бр.34 от 2001 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.; доп.,бр.10 от 2007 г.) Лицензът за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника се издава на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при следните условия:
1. всички необходими съоръжения, оборудване, инструменти, материали и техническа документация (одобрени данни) осигуряват изпълнението на целия обем работи по техническото обслужване и ремонта на авиационна техника и създават условия за правилно съхраняване на компонентите на въздухоплавателното средство;
2. персоналът, удостоверяващ техническото обслужване, отговаря на квалификационните изисквания за освидетелстване на авиационния персонал от гражданската авиация и е достатъчен за планирането, извършването, ръководенето и контролирането на работите по техническото обслужване и ремонта на граждански въздухоплавателни средства и техните компоненти.
(6) (нова,ДВ,бр.34 от 2001 г.; отм.,бр.52 от 2004 г.)
(7) (нова,ДВ,бр.34 от 2001 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.) Главният директор на Гражданската въздухоплавателна администрация отказва издаването на лиценз в случай, че кандидатът не отговаря на някое от условията по ал.5, подробно регламентирани в наредбата по ал.2.
(8) (нова,ДВ,бр.34 от 2001 г.; отм.,бр.52 от 2004 г.)
(9) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Поддържането на летателната годност на въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг, които извършват нетърговски полети, може да се извършва и от физически лица, които притежават свидетелство за правоспособност за извършване на техническо обслужване на въздухоплавателни средства.
Чл.25а. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Лицензът за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника е безсрочен.
(2) (отм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.)
(3) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г., бр.30 от 2006 г.) Лицензът може да бъде отнет, както и действието му да бъде спряно изцяло или частично за определен период, в случай че лицензираното лице наруши условията по чл.25, ал.5 и наредбата по чл.25, ал.2. Актът за отнемане или за спиране на действието на лиценза подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) За издаването на лиценз за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.
Чл.26. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Удостоверенията за летателна годност, за авиационен шум и за газови емисии на въздухоплавателно средство, регистрирано в страната, се отнемат, ако при преглед се установи нарушение на съответните изисквания по този закон.
Чл.27. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Удостоверенията за летателна годност, издадени от чуждестранните компетентни органи, се признават за валидни в Република България в следните случаи:
1. ако изискванията за летателна годност в държавата, чийто компетентен орган е издал удостоверенията за летателна годност, съответстват на международните стандарти и препоръки или ги превишават;
2. ако Гражданската въздухоплавателна администрация е дала съгласие прегледът на българското въздухоплавателно средство да се извърши в друга държава съобразно изискванията по т.1.
Чл.28. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация може да подложи на контрол и чуждестранно въздухоплавателно средство, когато има съмнение за неговата летателна годност.
Чл.29. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.; доп.,бр.52 от 2004 г.) Въздухоплавателно средство без удостоверение за летателна годност или за регистрация, без разрешително за допускане до полет, или чиито отличителни знаци не отговарят на знаците, посочени в тези свидетелства, се задържа от контролните органи.
Чл.30. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.)
(1) Всяко въздухоплавателно средство, изпълняващо международни полети, както и всяко въздухоплавателно средство с максимална излетна маса над 750 кг, изпълняващо вътрешни полети, по време на полет има на борда си следните документи:
1. удостоверение за регистрация;
2. удостоверение за летателна годност или разрешително за допускане до полет;
3. разрешително за експлоатация на самолетна радиостанция;
4. свидетелство за правоспособност на всеки член на екипажа;
5. документи за застраховка;
6. борден дневник;
7. план на полета;
8. списък на пътниците с означение на местата и от къде и за къде пътуват;
9. манифест и подробни декларации за товара, ако на самолета има товар;
10. свидетелство за авиационен оператор, ако полетът е търговски.
(2) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта издава наредба, с която определя и други документи освен тези по ал.1, които се намират на борда на въздухоплавателните средства, в съответствие с регионалните споразумения на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
(3) С наредбата по ал.2 се определят и необходимите документи, които се намират на борда на въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 750 кг при изпълнение на вътрешни полети.
Чл.31. Бордните документи на чуждестранните летателни средства се признават за редовни, ако отговарят на изискванията на международните съглашения, страна по които е Република България.
Чл.31а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Летищната администрация може да премести въздухоплавателно средство, негови части или агрегати на територията на летището, когато, без да представляват препятствие за опериращите въздухоплавателни средства, са разположени на територията на летището в продължение на повече от 6 месеца и в този срок въздухоплавателното средство не е било в състояние на летателна годност или техният собственик, владелец или държател в продължение на повече от 3 месеца не заплаща цената за паркиране или наемната цена.
(2) Действията по ал.1 се предприемат, ако с едномесечно писмено предизвестие е уведомено лицето, което е изоставило въздухоплавателното средство или негови части или агрегати или с което е сключен договор за паркиране.
(3) Летищната администрация може да отстранява от летателното поле въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва, ако то представлява препятствие за опериращи въздухоплавателни средства и операторът на въздухоплавателното средство не е предприел необходимите ефективни мерки за своевременното му изместване след настъпване на събитието.
(4) Летищната администрация не носи отговорност за вреди и щети, нанесени при изместване или отстраняване на въздухоплавателното средство или елементи на въздухоплавателно средство, по този член.

Чл.32. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя длъжностите, за изпълнение на които се изисква свидетелство за правоспособност.
(2) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Авиационен персонал са лицата, които притежават свидетелство за правоспособност. Към тях при изпълнение на полет се приравняват лицата, които са в процес на обучение за придобиване на правоспособност.
(3) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация издава свидетелства за правоспособност и води регистър на персонала при условия и по ред, определени от министъра на транспорта.
Чл.33. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г., бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя:
1. условията и реда за откриване на авиационни учебни центрове и изискванията, на които трябва да отговарят;
2. изискванията и реда за издаване на свидетелства на преподавателите в авиационните учебни центрове и програмите за тяхната подготовка;
3. списъка и квалификационните изисквания за съответните авиационни професии;
4. изискванията към кандидатите за обучение в авиационните учебни центрове, програмите, по които се подготвят, условията и реда за провеждане на изпитите.
Чл.34. (изм.,ДВ,бр.37 от 2006 г.)
(1) Членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, регистрирано в Република България, трябва да притежават свидетелства за правоспособност, издадени или признати за валидни от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
(2) С разрешение на министъра на транспорта се допускат до работа в гражданското въздухоплаване и чужденци за срок не по-дълъг от една година.
(3) Длъжностите, непосредствено свързани с осигуряване на безопасността на полетите и поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства, се заемат само от лица с висше образование и авиационна квалификация и се определят по ред, установен от министъра на транспорта.
Чл.35. (изм. и доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Документите за правоспособност на лицата по чл.32, ал.1, издадени от чуждестранни институти и органи, се признават за валидни на базата на взаимност, ако изискванията за издаване на документи за летателна правоспособност съответствуват на установените към момента международни стандарти или ги превишават.
Чл.36. Обучаваният не носи отговорност за щети, нанесени при учебни полети, освен ако те са причинени умишлено.
Чл.37. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Лицата от въздухоплаването, които подлежат на медицинско освидетелстване, и изискванията, на които трябва да отговарят, се определят от министъра на транспорта.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Годността на персонала за изпълнение на съответната дейност с оглед на здравословното състояние на лицата се установява от специализирана транспортна авиолекарска комисия, чийто статут, състав и правила за дейност се определят от министъра на транспорта.
Чл.38. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.37 от 2006 г.) Екипаж на въздухоплавателно средство е авиационният персонал, на който е възложено изпълнението на полета. Членовете на екипажа на въздухоплавателното средство са в трудови правоотношения с авиационния оператор. Изискването за трудови правоотношения с авиационния персонал не се прилага за членовете на екипажа на авиационен оператор, осъществяващ полети по чл.64б, при изпълнението на полети при други авиационни оператори.
(2) Съставът на длъжностите в екипажа се определя от Гражданската въздухоплавателна администрация в зависимост от типа на въздухоплавателното средство и от характера на полета. Полети при непълен екипаж са забранени.
(3) (нова,ДВ,бр.37 от 2006 г.) При експлоатация на въздухоплавателно средство членовете на екипажа носят отговорност за спазване на изискванията на наредбата по чл.16а, т.14.
Чл.39.(1) (изм. и доп.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Всяко гражданско въздухоплавателно средство при полет се ръководи от командир, който трябва да има специалност летец-пилот. Той отговаря за предполетната подготовка на екипажа и за извършването на полета в съответствие с установените правила за опазването на въздухоплавателното средство, на живота на намиращите се в него лица и на превозваните товари.
(2) (доп.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Командирът на въздухоплавателното средство е длъжен да откаже да извърши полет, когато установи неизправност на въздухоплавателното средство, която не е включена в списъка на допустимите откази към ръководството за летателна експлоатация за типа въздухоплавателно средство.
Чл.40. (1) Нарежданията на командира на въздухоплавателното средство, свързани с извършването на полета и със спазването на установения ред във въздухоплавателното средство, са задължителни за всички лица, намиращи се в него.
(2) Командирът на въздухоплавателното средство може да взема всички необходими мерки спрямо лицата, които не изпълняват неговите нареждания, включително и да ги отстрани от въздухоплавателното средство в отправното или междинното летище.
Чл.41. (1) Командирът на въздухоплавателното средство, приел сигнал за бедствие от друго въздухоплавателно средство или от плавателен съд, открил въздухоплавателно средство или плавателен съд, намиращи се в бедствие, или намиращи се в опасност хора, е длъжен да окаже помощ, да определи мястото на бедствието и да уведоми за това службата за управление на полетите.
(2) Командирът на въздухоплавателното средство няма право да извършва действия за спасяване, които поставят в опасност командуваното от него въздухоплавателно средство, пътниците или екипажа.
Чл.42. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) При насилствено завладяване на въздухоплавателното средство командирът трябва да предприеме всички възможни мерки за възвръщане на контрола върху него при условие, че с това не се поставя в опасност животът на екипажа и на пътниците и целостта на въздухоплавателното средство.

Чл.43. (1) Въздухоплавателните средства излитат и кацат на летища и летателни площадки.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Граждански летища са:
1. летища за обществено ползване - за обслужване на международни и вътрешни превози, за обслужване на полети за авиационни и други услуги, срещу заплащане;
2. (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г.) летища за обслужване на полети за авиационни услуги срещу заплащане, включително за единични полети за превозни услуги, изпълнявани с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса до 5700 кг или с пътниковместимост до 19 седалки;
3. технологични - използвани само за нуждите на собственика, без заплащане.
(3) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г., бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта определя гражданските летища за обществено ползване в Република България, както и онези от тях, които обслужват международни превози.
(4) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г., бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Гражданските летища по ал.2, т.2 и 3, на които могат да се приемат граждански въздухоплавателни средства, се определят от министъра на транспорта съгласувано с министъра на отбраната, министъра на финансите и министъра на вътрешните работи с изричното съгласие на собственика на летището.
(5) (нова,ДВ,бр.34 от 2001 г.) Гражданско летище по ал.2, т.2 и 3 може да придобие статут на гражданско летище за обществено ползване, след като имотът придобие качество на имот - публична държавна собственост, с решение на Министерския съвет по искане на лицата, притежаващи правото на собственост върху него, ако летището отговаря на изискванията на закона. Нови летища за обществено ползване се изграждат върху обекти - публична държавна собственост.
(6) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.; пред.ал.5, изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта и министърът на отбраната определят реда за съвместното ползване на гражданските летища за обществено ползване и на военните летища.
(7) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Летателните площадки се използват за обслужване на нетърговски полети с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане. Ограничението за максимална излетна маса не се отнася за вертолети.
Чл.43а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.; изм.,бр.34 от 2001 г.)
(1) Гражданските летища са публична и частна собственост.
(2) Гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост.
(3) Летищата по чл.43, ал.2, т.2 и 3 могат да бъдат частна собственост на държавата, на общините, на физически или юридически лица.
(4) Земите, върху които се намират съоръженията за навигация и управление на въздушното движение, които обслужват полети, свързани с международен и вътрешен обществен превоз, и технологично необходимите им терени са публична държавна собственост.
Чл.43б. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.)
(1) Гражданските летища за обществено ползване се ползват от летищни оператори - търговци, получили концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и на този закон, или търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала.
(2) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г., бр.36 от 2006 г.) Министърът на транспорта извършва подготвителните действия за предоставяне на концесия върху граждански летища за обществено ползване, сключва концесионните договори и осъществява контрола по тяхното изпълнение.
(3) (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) При предоставяне на концесия за съществуващо гражданско летище за обществено ползване в решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия като условие за осъществяване на концесията задължително се посочват и изискванията за летищен оператор. Лиценз за летищен оператор се издава на определения от Министерския съвет концесионер след сключване на концесионния договор в уговорените в него срокове, ако концесионерът отговаря на изискванията за издаване на лиценз, посочени в този закон.
(4) В решението по ал.3 се определят и правата, и задълженията, свързани с дейностите по чл.48а, ал.3 и чл.48д, ал.3, т.3, 4, 5 и 7, които се извършват от концесионера, както и условията и редът, при които концесионерът събира летищни такси по чл.120, ал.1, включително съответната част от тези такси, която събира в своя полза във връзка с извършването на възложените дейности.
(5) (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
(6) (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
(7) (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
(8) (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
(9) (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
(10) (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
Чл.43в. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.) Предоставянето на концесия върху общинско летище - публична общинска собственост, се извършва при условията и по реда на Закона за общинската собственост.
Чл.43г. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.)
(1) Разходите на концесионера, свързани с изграждането, експлоатацията и поддържането на обекта на концесия, се признават за фактически разходи.
(2) Разходите по ал.1, формирани като финансови загуби, започват да се приспадат последователно от годината, в която започва експлоатацията на обекта на концесията, за срок и при условия, определени в концесионния договор.
(3) Допълнителните разходи, направени от концесионера, се признават за фактически разходи, когато са предвидени в концесионния договор.
Чл.43д. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Едноличните търговски дружества с държавно имущество ползват гражданските летища за обществено ползване без концесия. Обемът на конкретните им права и задължения се определя от министъра на транспорта, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала.
Чл.44. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация удостоверява експлоатационната годност на гражданските летища, летателните площадки и съоръженията за навигация, както и на системите и съоръженията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи и товари.
(2) За обектите по ал.1, които отговарят на определените стандарти, условия и изисквания, се издава удостоверение за експлоатационна годност.
(3) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г., бр.88 от 2005 г.) Условията и редът за удостоверяване годността на летищата, летателните площадки, системите и съоръженията за навигация, както и на системите и съоръженията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи и товари, както и изискванията към тези обекти, се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл.45. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация може да ограничи или да забрани експлоатацията на летища и летателни площадки, които не отговарят на изискванията за безопасност на полетите.
Чл.46. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта съгласува проектите за изграждане, разширяване или реконструкция на граждански летища и съоръжения за навигация.
(2) Съгласуването по ал.1 се предхожда от:
1. наличие на генерален план за развитие на летището;
2. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) одобрен подробен устройствен план и изпълнение на процедурите по Закона за опазване на околната среда, Закона за устройство на територията, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, по този и по други закони, които биха могли да имат отношение към издаваното разрешение.
(3) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на земеделието и горите определят с наредба разрешителния режим в сервитутните зони и зоните на влияние на летищата. Издаването на разрешения за строителството на сгради, съоръжения, водоеми, сметища, надземни силнотокови линии, кариерни ями и други подобни обекти в тези зони се съгласува с министъра на транспорта.
Чл.46а. (нов,ДВ,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, издава наредба, с която определя съдържанието на специализираната карта и регистъра, които се създават въз основа на данните по чл.32, ал.1, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, и условията и реда за създаването и поддържането им.
Чл.47. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя ограниченията във връзка с безопасността на въздухоплаването, свързани с изграждането на обекти по чл.46, ал.3, както и изискванията, стандартите и начина за поставяне на предупредителни устройства на високи сгради и съоръжения.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта и министърът на земеделието и горите определят с наредба възможните ограничения върху характера на засажданите култури в района на летищата с оглед на защита от птици.
(3) Гражданската въздухоплавателна администрация предписва демонтиране на частта, превишаваща безопасната височина.
(4) При неизпълнение на предписанието по ал.3 Гражданската въздухоплавателна администрация сигнализира компетентните органи за отстраняване на препятствието за сметка на неизпълнилото предписанието лице.
(5) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Отстраняването на препятствията по ал.3 е за сметка на лицето, извършило незаконните действия, а при изграждане на ново или при разширение на съществуващо летище - за сметка на летищния оператор.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Летищната администрация контролира спазването на ограниченията по ал.1 и 2, включително и за близко разположени стълбове, дървета, мачти, диги, изкопи.
Чл.47а. (нов,ДВ,бр.37 от 2006 г.) Не се допуска разполагането на въздухоплавателни средства, за които няма издадено валидно удостоверение за летателна годност на територията на гражданските летища за обществено ползване.
Чл.48. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация съгласува проектите за изграждане и реконструкция на сгради, съоръжения и други строителни работи на територията на летището на основата на приетия генерален план.
Чл.48а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя стандартите, условията и правилата, свързани с летищното осигуряване на полетите.
(2) Гражданската въздухоплавателна администрация контролира изпълнението на функциите, поети като задължение от държавата по силата на международни договори по спазването на утвърдените стандарти, условия и правила за осигуряване на полетите.
(3) Летищната администрация:
1. осигурява равнището на обявените категории и стандарти при изпълнението на функциите, поети като задължение от държавата по силата на международни договори, свързани със:
а) поддържането на летателното поле и развитието на инфраструктурата на летището;
б) ограничаването и отстраняването на препятствията;
в) поддържането на визуалните сигнални средства;
г) аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност;
д) охраната на летището;
е) сигурността на полетите;
ж) координацията между различните ведомства и предприятия във връзка се използването на летището;
з) управлението на движението на територията на летището;
и) оборудването и инсталациите за електроснабдяване;
к) опростяването на формалностите в летищата;
2. възлага разработването и осъвременяването на генералния и кадастралния план на летището;
3. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) създава условия за стопанска дейност на територията на летището за лицензираните по този закон оператори по наземно обслужване;
4. предприема мерки за ограничаване на авиационния шум;
5. може да задържа излитането на въздухоплавателно средство (освен при изпълнение на редовни превози), ако ползвателят му не е заплатил дължими такси или не е дал достатъчно гаранции за това;
6. събира летищни такси, предвидени по този закон.
(4) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.52 от 2004 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта може да възлага изцяло или частично функциите на летищна администрация на летищния оператор.
Чл.48б. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.; отм.,бр.52 от 2004 г.)
Чл.48в. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.10 от 2007 г.) Дейностите по управление и експлоатация на гражданско летище по чл.43, ал.2, т.1 и 2 се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон или лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на които е издаден лиценз за летищен оператор.
(2) Летищният оператор е длъжен да осигури достъп при равни условия на всяко въздухоплавателно средство, получило разрешение за извършване на полет.
(3) Летищният оператор е длъжен да приема и обслужва въздухоплавателни средства, търпящи бедствия, и държавни въздухоплавателни средства.
(4) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" контролира изпълнението на задълженията по ал.2 и 3.
(5) При системно неизпълнение на задълженията и във връзка с предотвратяването и отстраняването на вредните последици от тяхното неизпълнение Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" прилага като принудителна административна мярка спиране дейността на летищния оператор по управление и експлоатация на летището.
(6) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на лиценз по ал.1 се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл.48г. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.)
(1) Лицензът за летищен оператор удостоверява, че организацията, техниката, технологиите и персоналът на лицензираното лице отговарят на стандартите и изискванията за безопасно и качествено поддържане на експлоатационната годност на летището.
(2) Лиценз за летищен оператор се издава, при условие че:
1. за летището е издадено удостоверение за експлоатационна годност;
2. лицето е представило доказателства за финансова стабилност;
3. персоналът на лицето има квалификация, професионален опит и стаж, необходими за извършването на дейността;
4. организацията, техниката и технологиите осигуряват спазването на установените стандарти и процедури за осигуряване на безопасността и сигурността на полетите на съответното летище;
5. лицето има утвърдено от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" ръководство за управление и експлоатация на съответното летище.
Чл.48д. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.10 от 2007 г.) Дейностите по наземно обслужване на гражданско летище по чл.43, ал.2, т.1 и 2 се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон или лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на които е издаден лиценз за оператор по наземно обслужване.
(2) Лиценз за оператор по наземно обслужване се издава, ако кандидатът отговаря на следните изисквания:
1. персоналът на кандидата има квалификация, професионален опит и стаж, необходими за извършването на дейността;
2. представил е доказателства за финансова стабилност;
3. създал е организация и притежава техника и/или технологии, осигуряващи спазването на действащите стандарти и процедури за сигурност и безопасност на лицата, въздухоплавателните средства, съоръженията и оборудването на съответното летище;
4. има утвърдено от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" ръководство за извършване на дейността на съответното летище.
(3) Лиценз за оператор по наземно обслужване или самообслужване се издава за всяка от следните дейности на съответното летище:
1. наземно администриране и надзор;
2. обслужване на пътници;
3. обработка на багажи;
4. обработка на товари и поща;
5. перонно обслужване на въздухоплавателни средства;
6. обслужване на въздухоплавателни средства;
7. обслужване на въздухоплавателни средства с горива и масла;
8. техническо обслужване на въздухоплавателни средства;
9. полетни операции и администриране на екипажите;
10. наземен транспорт;
11. обслужване на бордния бюфет.
(4) Всяко лице, на което е издаден лиценз по ал.3, има право на достъп до пазара по наземно обслужване на дадено летище за обществено ползване при условията на ал.5, 6 и 7.
(5) На летище с годишен пътникооборот над 2 млн. пътници или с годишен товарооборот над 50 000 т броят оператори, които предоставят на трети лица услуги, свързани с обработка на багажи, обработка на товари и поща, перонно обслужване на въздухоплавателни средства и обслужване с горива и масла на въздухоплавателни средства, и са получили достъп до пазара, не може да бъде по-малък от двама за всяка от тези дейности, освен ако няма кандидати.
(6) Когато операторите по наземно обслужване по ал.5 са двама или повече, поне един от тях трябва да не е пряко или непряко контролиран от:
1. летищния оператор;
2. въздушен превозвач, който превозва повече от 25 на сто от пътниците или товарите на дадено летище, или
3. орган, контролиращ или контролиран пряко или непряко от летищния оператор или от въздушния превозвач.
(7) На летище с годишен пътникооборот над 1 млн. пътници или с годишен товарооборот над 25 000 т правото да извършват самообслужване за дейностите по ал.3, т.3, 4, 5 и 7 се предоставя на не по-малко от двама въздушни превозвачи, освен ако няма кандидати. Под горните прагове право да извършва самообслужване за дейностите по ал.3, т.3, 4, 5 и 7 има само един въздушен превозвач, който превозва най-голям дял от пътниците или товарите на летището.
(8) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" може да:
1. ограничи броя на операторите, извършващи наземно обслужване на трети лица и предоставящи една или повече дейности извън тези по ал.5, като за оператора се прилагат съответно ограниченията по ал.6;
2. предостави само на един оператор, извършващ наземно обслужване на трети лица, правото да извършва една или повече от дейностите по ал.5;
3. ограничи броя на самообслужващите се въздушни превозвачи, извършващи дейности извън посочените в ал.7;
4. забрани самообслужването или да предостави правото на самообслужване само на един въздушен превозвач в случаите по ал.7.
(9) Ограниченията по ал.8 се налагат при недостиг на технологични площи или капацитет на дадено летище, възникнал в резултат на голямо натоварване и голям процент използване на площите.
(10) Ограничението по ал.8, т.2 може да бъде налагано за срок до две години, а по ал.8, т.1, 3 и 4 - за срок до три години.
(11) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" може еднократно да удължи срока на ограничението по ал.8, т.2 с две години.
(12) Независимо от пътникооборота или товарооборота на летището и наложените ограничения летищният оператор извършва без конкурс дейностите по наземно обслужване, за които е получил лиценз за оператор по наземно обслужване.
Чл.48е. (нов,ДВ,бр.52 от 2004 г.)
(1) На летище с годишен пътникооборот над 1 млн. пътници или с годишен товарооборот над 25 000 т може да се създаде комитет на потребителите на дейности по наземно обслужване.
(2) Всеки потребител на дейност по наземно обслужване има право да участва в комитета на потребителите на дейности по наземно обслужване чрез свои представители или организация, създадена с такава цел.
(3) (нова,ДВ,бр.10 от 2007 г.) Летищният оператор провежда поне веднъж годишно консултации с комитета на потребителите и операторите по наземно обслужване на съответното летище по въпросите, свързани с достъпа до пазара на наземно обслужване. Консултациите приключват с издаването на акт от летищния оператор.
(4) (нова,ДВ,бр.10 от 2007 г.) В случаите на наложени ограничения по чл.48д, ал.8, т.1 консултациите по ал.3 включват и консултации по цената на наземните услуги, за които се предвижда налагане на ограничение, и по организацията на предоставяне на тези услуги. Консултациите приключват с издаването на акт от летищния оператор.
(5) (нова,ДВ,бр.10 от 2007 г.) Актовете на летищния оператор по ал.3 и 4 са административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.48ж. (нов,ДВ,бр.52 от 2004 г.)
(1) Когато за определено летище са въведени ограничения по чл.48д, ал.5 или ал.8, т.1 и 2, се провежда конкурс за достъп до пазара на оператори по наземно обслужване. Конкурсът се провежда от летищния оператор или от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", когато дейността - предмет на конкурса, се извършва от летищния оператор или от лице, контролирано пряко или непряко от летищния оператор.
(2) Конкурсът по ал.1 се провежда след консултации с комитета на потребителите на дейности по наземно обслужване.
(3) (доп.,ДВ,бр.10 от 2007 г.) Условията на конкурса се обявяват публично най-малко в два ежедневника, един от които по местонахождението на летището и в "Официален вестник" на Европейския съюз.
(4) Обявлението за провеждане на конкурса съдържа срока за достъп до пазара, който не може да бъде по-дълъг от 5 години.
(5) Конкурсната документация се изготвя след консултации с комитета на потребителите на дейности по наземно обслужване и съдържа минимални финансови и други условия, изисквания, свързани с оценка на участниците в конкурса, проект на договор, и други изисквания, свързани с предмета на конкурса.
(6) Кандидатите представят:
1. декларации за обстоятелствата по ал.8;
2. лиценз за оператор на съответната дейност по наземно обслужване;
3. бизнес план;
4. организационен проект за организиране на дейността и за взаимодействие с летищния оператор, включително условия на взаимодействие, приемливи за Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация";
5. други документи, които се изискват в конкурсната документация по ал.5.
(7) Организационният проект по ал.6, т.4 съдържа предложение за разполагане на оператора на територията на летището (необходими помещения и площи за машините, оборудването и персонала на оператора), предложение за необходим достъп до енергийни източници и водоизточници, необходимост от комуникационни средства, осигуряване на условията по опазване на околната среда при дейността на оператора, включително организация на дейността и пропускателния режим.
(8) Отстранява се от участие в конкурса лице, което:
1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. е осъдено за банкрут;
3. е в ликвидация;
4. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
5. има задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
6. е осъдено за престъпление против собствеността или против стопанството.
(9) Условията по ал.8, т.6 се отнасят за управителите или за членовете на управителните органи на участниците.
(10) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Летищният оператор или ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава разрешение за достъп до пазара по наземно обслужване на спечелилия конкурса кандидат. Решението на летищния оператор за избор на оператор по наземно обслужване е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(11) Разрешението за достъп на оператор по наземно обслужване до пазара на летищните дейности на конкретно летище се отнема:
1. когато операторът по наземно обслужване не започне дейността повече от 60 дни след получаване на разрешението;
2. при отнемане лиценза за оператор по наземно обслужване;
3. когато операторът по наземно обслужване е обявен в несъстоятелност.
4. (нова,ДВ,бр.10 от 2007 г.) когато операторът по наземно обслужване не спазва правилата по чл.48з на съответното летище.
(12) В случаите по ал.11, т.2 и 3 до провеждането на нов конкурс се определя оператор по наземно обслужване, който извършва дейността на отстранения оператор.
(13) С наредбата по чл.48в, ал.6 се уреждат и условията и редът за достъп до пазара по наземно обслужване, за издаване на лиценз за оператор по наземно обслужване, дейностите по наземно обслужване, както и условията и редът, при които могат да бъдат налагани ограничения на достъпа.
Чл.48з. (нов,ДВ,бр.10 от 2007 г.)
(1) За осигуряване безопасното функциониране на летището летищният оператор издава задължителни разпореждания на операторите по наземно обслужване в съответствие с одобреното ръководство за управление и експлоатация на съответното летище.
(2) Летищният оператор разпределя наличното свободно пространство за наземно обслужване и осигурява достъп до летищните съоръжения на операторите по наземно обслужване и самообслужване до степен, необходима за осъществяване на дейността им.
(3) Актовете на летищния оператор по ал.1 и 2 са административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.48и. (нов,ДВ,бр.10 от 2007 г.)
(1) Летищният оператор и въздушният превозвач, които извършват и наземно обслужване, както и операторът по наземно обслужване, водят аналитично счетоводно отчитане за приходите и разходите, свързани с дейностите по наземно обслужване, и за приходите и разходите, свързани с други дейности.
(2) Лицата по ал.1, предоставящи наземно обслужване, в 20-дневен срок след изтичане на съответното тримесечие представят в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" извлечения от съответната счетоводна документация. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" проверява спазването на задължението по ал.1.

Чл.49. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Въздухоплавателните средства извършват полети в обслужваното въздушно пространство на Република България по полетен план.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя правилата, регулиращи полетите в обслужваното въздушно пространство на Република България.
(3) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Във въздушния транспорт освен единиците за измерване от Международната система единици (SI) могат да се използват единиците фут, морска миля и възел, както и техните производни и съставни.
Чл.50. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Редовните международни въздушни превози до или от летища на територията на Република България подлежат на разрешителен режим.
(2) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Разрешението по ал.1 включва изисквания и условия за одобряване на достъпа на въздушен превозвач до всяка линия, съгласуване и одобряване на разписанието на полетите или други изисквания, определени в международен договор.
(3) (изм.,ДВ,бр.102 от 2005 г.) Нередовни търговски полети до или от летища на територията на Република България се разрешават от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", а международни полети с нетърговска цел на български и чуждестранни държавни невоенни въздухоплавателни средства се разрешават от министъра на външните работи. За военни въздухоплавателни средства разрешението се издава по реда на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
(4) Вътрешните обществени превози с въздухоплавателни средства се разрешават от ръководителя на Гражданската въздухоплавателна администрация.
(5) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта определя условията и правилата за разрешаване на полетите на въздухоплавателни средства.
Чл.51. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Отклонение на въздухоплавателно средство от плана за полетите се допуска само в интерес на безопасността и сигурността на полета.
(2) В случай на отклонение по ал.1 командирът на въздухоплавателното средство и службите за обслужване на полета взаимно се информират за взетото решение.
(3) Чуждестранно въздухоплавателно средство, навлязло без разрешение във въздушното пространство на Република България, както и всяко въздухоплавателно средство, което ползва неправомерно въздушното пространство или нарушава правилата за полетите, се счита за нарушител.
Чл.52. Въздушните трасета се съоръжават с необходимите средства за радиовръзка, самолетоводене и управление на полетите, осигуряващи безопасност на полетите.
Чл.53. (изм.,ДВ,бр.16 от 1997 г., бр.34 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.102 от 2005 г.; доп.,бр.37 от 2006 г.) Преобразува юридическото лице "Ръководство на въздушното движение" в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (ДП "РВД") по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон - юридическо лице със седалище София, което притежава свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване и изпълнява държавни функции по предоставяне на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство на Република България.
(2) (изм.,ДВ,бр.37 от 2006 г.) Основният предмет на дейност на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" е:
1. управление на въздушното движение за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство;
2. планиране, осигуряване, внедряване, експлоатация и поддържане на съоръжения, системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, светотехническо, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на обслужваното въздушно движение и съпътстващата инфраструктура;
3. комуникационно обслужване, навигационно обслужване и обслужване по обзора;
4. метеорологично обслужване;
5. аеронавигационно информационно обслужване;
6. метрологично обслужване;
7. информационно обслужване на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства;
8. управление на системата за безопасност на въздушното движение в рамките на предоставената му компетентност;
9. изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от международни договори в областта на управлението на въздушното движение, по които Република България е страна;
10. събиране на такси за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2.
(3) Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" може да предоставя и други услуги, свързани с предмета на дейността му.
(4) (изм.,ДВ,бр.102 от 2005 г., бр.37 от 2006 г.) При осъществяване на дейността си по ал.2, т.1 Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" има права и задължения по отношение на всички въздухоплавателни средства, изпълняващи полети в обслужваното въздушно пространство. За военните въздухоплавателни средства Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" осъществява дейностите по ал.2, т.1, 2 и 3 съгласувано с Министерството на отбраната.
(5) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Имуществото на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" се състои от имущество, предоставено му по вид, обем и стойност от министъра на транспорта, и от имущество, придобито от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение". На Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" се предоставят за управление земите и технологично обслужващите терени - публична държавна собственост по смисъла на чл.43а, ал.4.
(6) Срещу имуществото на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" не може да се насочва принудително изпълнение.
(7) За Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" не може да се открива производство по несъстоятелност.
(8) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) За гарантиране на платежоспособността си Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" поддържа паричен резерв. Размерът, редът и условията за неговото поддържане и разходване се определят от министъра на транспорта и министъра на финансите.
(9) За изпълнение на дейността си Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" създава и поддържа центрове за обучение и квалификация.
(10) За осъществяване дейността си Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" възлага обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки освен за дейностите, свързани с безопасността на въздухоплаването, с управлението на въздушното пространство и с осигуряването на аеронавигационното обслужване. Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" може да бъде и изпълнител по договори за обществени поръчки, които имат за предмет осъществяваната от него дейност.
Чл.53а. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.)
(1) Органи на управление на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" са:
1. (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) министърът на транспорта;
2. управителният съвет;
3. генералният директор.
(2) Орган за контрол на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" е контролният съвет.
Чл.53б. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта:
1. упражнява правата на собственост на държавата в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" и провежда политиката на държавата в областта на организацията и контрола за използване на въздушното пространство, както и осигуряването на безопасността, ефективността и редовността на полетите;
2. назначава и освобождава членовете на управителния съвет и на контролния съвет;
3. назначава и освобождава генералния директор на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", който по право е член на управителния съвет;
4. разрешава участието на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" в търговски и граждански дружества;
5. утвърждава правилник за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
6. утвърждава решенията на управителния съвет за участие на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" в международни организации;
7. утвърждава програмата за развитие на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение".
Чл.53в. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Управителният съвет се състои от петима членове, включително генералният директор, които се назначават от министъра на транспорта за срок пет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта сключва договор за управление с всеки член на управителния съвет.
(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда, което е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния или на контролния съвет.
(4) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.
(5) Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.
(6) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко трима членове.
(7) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове.
(8) Контролът по изпълнението на решенията на управителния съвет се осъществява от председателя на съвета.
(9) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
(10) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта освобождава преди изтичането на срока на договора за управление член на управителния съвет, който:
1. не отговаря на изискванията на ал.3;
2. нарушава условията, предвидени в договора за управление;
3. е подал писмено заявление за освобождаване.
(11) Управителният съвет:
1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;
2. (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" и го предлага на министъра на транспорта за утвърждаване;
3. (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) предлага програма за развитие на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" за утвърждаване от министъра на транспорта;
4. приема годишния финансов план на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" в съответствие с международните изисквания;
5. приема структурата, щата и средствата за работна заплата на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" в съответствие с годишния финансов план;
6. приема годишния счетоводен отчет на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
7. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния счетоводен отчет;
8. взема решения за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;
9. взема решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти - собственост на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
10. (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) приема проекти на решения за участие на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" в международни организации и ги предлага на министъра на транспорта за утвърждаване и взема решения за сътрудничество на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" със сродни организации във въздухоплаването;
11. (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) изпълнява и други функции, свързани с управлението на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на транспорта.
Чл.53г. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.)
(1) Генералният директор на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение":
1. представлява Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. ръководи цялостната дейност на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
3. сключва договори за дейностите, извършвани от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
4. сключва и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
5. отчита се за своята дейност пред управителния съвет.
(2) Генералният директор може да делегира някои от правомощията си по ал.1 на други служители от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение".
Чл.53д. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.)
(1) Контролният съвет се състои от трима членове. Членовете му не могат да бъдат в трудови правоотношения с Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" и да са членове на управителния съвет.
(2) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта сключва с всеки член на контролния съвет договор за срок пет години.
(3) Не може да бъде член на контролния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда, което е съпруг или роднина по права линия или по съребрена линия, или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния или на контролния съвет.
(4) Заседанията на контролния съвет се ръководят от председател. Председателят на контролния съвет участва в заседанията на управителния съвет без право на глас.
(5) Контролният съвет взема решения с единодушие.
(6) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Министърът на транспорта освобождава преди изтичането на срока на договора за управление член на контролния съвет, който:
1. не отговаря на изискванията на ал.3;
2. нарушава условията, предвидени в договора за управление;
3. е подал писмено заявление за освобождаване.
(7) Контролният съвет:
1. упражнява контрол по спазване на нормативните актове и на финансовата дисциплина в Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
2. упражнява контрол по опазване имуществото на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
3. дава заключение по годишния счетоводен отчет на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";
4. (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) извършва проверки по искане на министъра на транспорта, на управителния съвет на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" или по своя инициатива.
Чл.54.(отм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
Чл.55. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Въздухоплавателните средства извършват полети само с разрешение от Ръководството на въздушното движение.
Чл.56. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Всички указания Ръководството на въздушното движение са задължителни за екипажите на въздухоплавателните средства.
Чл.57. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) В случай на явна опасност за полета командирът на въздухоплавателното средство може да вземе решение да се отклони от одобрения план на полета и от указанията на Ръководството на въздушното движение. За взетото решение командирът уведомява незабавно съответния орган за управление на полетите.
Чл.58. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Полети с изпълнение на фигури, както и изпитателни и спортни полети на граждански въздухоплавателни средства над населени места са забранени.
Чл.59. (1) Забранено е изхвърлянето на предмети от въздухоплавателно средство, намиращо се в полет.
(2) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Ако безопасността на полета налага изхвърлянето на предмети или гориво от борда на въздухоплавателното средство, това може да стане само по реда, определен от министъра на транспорта.
(3) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Изхвърлянето на предмети и товари от въздухоплавателните средства се разрешава при оказване помощ на населението при бедствия, катастрофи и промишлени аварии и при оказване помощ на пътниците, претърпели авиационно произшествие, само след предварително съгласуване с Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Чл.60. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г., бр.34 от 2001 г.; пред.чл.60,доп.,бр.52 от 2004 г.; изм.,бр.88 от 2005 г.) Забранено е скачането с парашут и хвърлянето на товари с парашут от въздухоплавателни средства, намиращи се в районите на летищата или на въздушните трасета или над населените места. Министърът на транспорта може да разреши такива действия за учебни и спортни цели.
(2) (нова,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Скачането с парашут и изхвърлянето на товари с парашут от въздухоплавателните средства се разрешава при оказване помощ на населението при бедствия, катастрофи и промишлени аварии и при оказване помощ на пътниците, претърпели авиационно произшествие, само след предварително съгласуване с Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Чл.61. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) Полети на въздухоплавателни средства без двигатели или без екипаж, включително за спортни цели, във въздушното пространство на Република България се разрешават от органа по чл.50, ал.4.
(2) Полети с нерадиофицирани въздухоплавателни средства се разрешават от органа по чл.50, ал.5.
Чл.62. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Въздухоплавателно средство, което е навлязло без разрешение във въздушното пространство на Република България или е нарушило правилата на полетите, или е без държавен регистрационен отличителен знак, или не се подчини на указанията на органите, които ръководят и контролират полетите, се счита за нарушител и се принуждава да кацне.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Въздухоплавателно средство, получило нареждане за кацане, трябва да се приземи на подходящо летище. Полетът може да продължи само с разрешение на органите за управление на полетите.
(3) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.; изм.,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Редът за принуждаване на въздухоплавателно средство, нарушило правилата на този закон, да извърши кацане, както и редът за разрешаване продължаването на неговия полет се определят с наредба на министъра на транспорта, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Вредите, произлезли от принудителното приземяване, се понасят от нарушителя.
Чл.63. (отм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
Чл.64. (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.; доп.,бр.10 от 2007 г.) Авиационен оператор е лице, регистрирано по Търговския закон или лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, със свидетелство за авиационен оператор, което удостоверява, че операторът притежава професионална годност и организация за гарантиране безопасна експлоатация на въздухоплавателни средства при извършване на вписаните в свидетелството въздухоплавателни дейности. Авиационните оператори подлежат на технически и финансов контрол за гарантиране на операциите им при стабилни икономически условия и високо равнище на безопасност на полетите.
(2) Авиационните оператори са длъжни да създават условия за непрекъснат и цялостен контрол от страна на Гражданската въздухоплавателна администрация с цел гарантиране безопасността на полетите.
(3) В контролната си дейност Гражданската въздухоплавателна администрация се ръководи от принципа на равнопоставеност на всички авиационни оператори.
(4) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Авиационните оператори задължително застраховат:
1. авиационния си персонал срещу злополука, и
2. отговорността си:
а) към пътниците в случай на злополука;
б) в случаите на липса или повреда на багажи, товари и поща;
в) към трети лица.
(5) (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) Гражданската въздухоплавателна администрация издава свидетелствата за авиационни оператори.
(6) Гражданската въздухоплавателна администрация признава валидността на издадено свидетелство на чуждестранен авиационен оператор от въздухоплавателна администрация на държава, в която съответните изисквания са еквивалентни на националните или ги превишават.
(7) (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на свидетелствата и лицензиите се определят от министъра на транспорта.
Чл.64а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.; изм.,бр.52 от 2004 г.)
(1) Търговски въздушни превози се извършват от въздушни превозвачи, които отговарят на изискванията на този закон.
(2) Разпоредбата на ал.1 не се прилага за търговски въздушни превози на пътници, багажи, товари и поща, извършвани с безмоторни или свръхлеки въздухоплавателни средства с моторна тяга, както и на полети, които не включват превоз между различни летища.
(3) Българските въздушни превозвачи са търговци, регистрирани по Търговския закон, или лица, създадени с акт на Министерския съвет, които притежават свидетелство за авиационен оператор и лиценз за въздушен превозвач.
(4) Всеки въздушен превозвач трябва да разполага по всяко време със собствен капитал не по-малък от 160 000 лв.
(5) Лицензът за български въздушен превозвач е безсрочен и се издава на лице, което:
1. е регистрирано като търговец по Търговския закон или е създадено с акт на Министерския съвет за извършване на полети със специално предназначение;
2. е с основна дейност въздушен транспорт, самостоятелно или съвместно с друга експлоатация на въздухоплавателни средства, или ремонт и техническо обслужване на въздухоплавателни средства;
3. представи обоснован бизнес план за осигуряване на дейността;
4. има издадено свидетелство за авиационен оператор;
5. представи доказателства за собствен капитал по ал. 4 и за финансова стабилност.
(6) Когато въздушен превозвач не спазва изискванията за предоставяне на информация за оценка на финансовата стабилност или не може да изпълнява свои текущи или потенциални задължения за период 12 месеца, ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" спира действието или отнема лиценза, или издава временен лиценз до възстановяването на финансовата стабилност на въздушния превозвач, при условие че не е застрашена безопасността на полетите.
(7) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" отнема лиценза на въздушен превозвач, който е обявен в несъстоятелност или е в ликвидация.
(8) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" издава временен лиценз на въздушен превозвач, срещу когото е открито производство по несъстоятелност, за периода на приемане и изпълнение на оздравителния план и при условие, че не е застрашена безопасността на полетите и е налице възможност за оздравяване на предприятието.
(9) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" спира действието или отнема лиценза на въздушен превозвач, чието свидетелство за авиационен оператор е прекратено или отнето.
Чл.64б. (нов,ДВ,бр.34 от 2001 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Полетите със специално предназначение се осъществяват от авиационен оператор - Авиоотряд 28 - юридическо лице по чл.60 от Закона за администрацията към министъра на транспорта, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност.
(2) Полети със специално предназначение са полетите за превоз и обслужване на:
1. президента на Република България;
2. председателя на Народното събрание на Република България;
3. министър-председателя на Република България;
4. (отм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.)
5. (нова,ДВ,бр.37 от 2006 г.) вицепрезидента на Република България;
6. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.; пред.ал.5,изм.,бр.37 от 2006 г.) чуждестранни и държавни ръководители, съответни по ранг на органите по т.1, 2, 3 и 5;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.37 от 2006 г.) лица, включени в състава на делегацията, придружаващите ги екипи, охрана и техните багажи - в случаите по т.1-5.
(3) В случаите, когато Авиоотряд 28 извършва полети за нуждите на министерства и ведомства, заплащането се извършва от бюджета на съответното министерство или ведомство.
(4) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Дейността, функциите и численият състав на Авиоотряд 28 се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.
(5) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) Към основното месечно възнаграждение на персонала в Авиоотряд 28 се изплащат добавки за специфични условия на труд - до 25 на сто от основното възнаграждение, при условия и в размер, определени от министъра на транспорта съгласувано с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
(6) (изм.,ДВ,бр.88 от 2005 г.) На служителите в Авиоотряд 28, работещи по служебно или по трудово правоотношение, се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък и не се включват в брутното месечно възнаграждение. Размерът на порционните пари се определя ежегодно от министъра на транспорта съгласувано с министъра на финансите.

Чл.65. (доп.,ДВ,бр.52 от 2004 г.) С договора за превоз на пътници по въздуха превозвачът се задължава да превози със свое или с наето или предоставено за ползване на лизинг въздухоплавателно средство пътника и багажа му от едно място на друго срещу заплащане на превозна цена.
Чл.66. (1) Договорът за превоз на пътници се доказва с пътнически билет, а предаването на багажа - с багажна квитанция.
(2) Ако билетът не е редовен, ако не е налице при пътуването или е загубен, договорът е валиден и взаимоотношенията между превозвача и пътника се уреждат по правилата на този закон.
Чл.67. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) В превозната цена се включва и превозът на багажа в размери, установени от превозвача.
(2) Багаж над установения размер се приема за превоз със същото въздухоплавателно средство срещу заплащане на допълнителна превозна цена.
Чл.68. Служителите от въздухоплавателната организация, когато пътуват по служба, и други лица, когато пътуват във връзка с изпълнение на задачи, пряко свързани с дейността на въздухоплавателната организация или съгласно международни конвенции, договори и правила, могат да получат служебни билети за безплатно пътуване при наличие на свободни места във въздухоплавателното средство.
Чл.69. (1) Всяка от страните може да се откаже от договора поради обявена или започната война, която представлява опасност за превоза, поради блокада на отправното летище или на летището на назначението, поради задържане на въздухоплавателното средство от компетентните власти, поради закриване на отправното летище или на летището на назначението по разпореждане на властите или по други пречки от този вид.
(2) При отказ от договора по причините, изброени в предходната алинея, пътникът може да иска връщане на платената превозна цена изцяло, ако отказът е направен преди започване на превоза, а ако той е направен след започване на превоза - разликата между цената на билета и цената за действително извършения превоз.
Чл.70. (изм.,ДВ,бр.52 от 2004 г.; отм.,ДВ,бр.37 от 2006 г.)
Чл.70а. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.; отм.,бр.52 от 2004 г.)
Чл.71. (1) Пътникът може да се откаже от договора за превоз и да получи обратно превозната цена в следните случаи:
а) (изм.,ДВ,бр.70 от 2004 г.) при заболяване, включително и на член от семейството му, който ще пътува с него, установено от лечебно заведение;
б) при неспазване на разписанието за излитане на въздухоплавателното средство с повече от 60 минути;
в) при замяна на въздухоплавателното средство по тип.
(2) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Пътникът може да се откаже от договора и извън изброените в предходната алинея случаи, но не по-късно от 8 часа преди излитането на въздухоплавателното средство. В този случай от заплатената превозна цена се удържа до 25% от тарифата за превоз в едното направление.
Чл.72. При неосъществен превоз поради смърт на пътника, на член от семейството му или на родител, брат или сестра, както и на роднини до втора степен по съребрена линия превозвачът връща цялата превозна цена.
Чл.73. (1) Не се допускат за превоз пътници в нетрезво състояние, заразно болни, както и душевно болни, представляващи опасност за другите пътници или за сигурността на полета.
(2) Пътник, който наруши установените правила за пътуване и поведение във въздухоплавателното средство и не се подчинява на командира му, може да бъде заставен да напусне въздухоплавателното средство в отправното или междинно летище, без да има право да иска връщане на платената превозна цена.
Чл.74. (1) Превозвачът от