Чл.1. Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения.
Чл.2. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) Целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водовземане;
2. намаляване на замърсяването на водите;
3. опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море;
4. прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества;
5. намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества;
6. прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества.
(2) Целите по ал.1 се постигат чрез:
1. предотвратяване влошаването, както и опазване и подобряване състоянието на водните екосистеми, на пряко зависимите от тях сухоземни екосистеми и влажни зони;
2. насърчаване на устойчивото използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси;
3. комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси;
4. прилагане на мерки за опазване и подобряване на водната среда;
5. осигуряване на непрекъснато намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратяване на замърсяването им;
6. намаляване на последиците от наводнения и засушавания.
Чл.2а. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) Целта по чл.2 се постига при спазване на следните принципи:
1. признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава;
2. определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление;
3. определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите;
4. координиране на действията за постигане на добро състояние на водите в трансграничните речни басейни на басейново и на национално ниво и планиране на мерки на основата на равенство и взаимност при защита на националните интереси;
5. прилагане на научно-техническите постижения при управление на водите;
6. прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им;
7. предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите;
8. предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване;
9. поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите;
10. замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите;
11. възмездност на водните услуги;
12. възстановяване на разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и опазване на околната среда;
13. предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане;
14. свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване.
(2) Ръководството на дейностите, свързани с проучването, опазването и управлението на водите, експлоатацията и управлението на водностопанските системи, се извършва от лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по съответните специалности и професионална квалификация "магистър-инженер".
Чл.3. Води на територията на страната са:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) повърхностните води;
2. подземните, включително минералните води;
3. вътрешните морски води и териториалното море.
4. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) водите на река Дунав, река Резовска и река Тимок в рамките на държавната граница на Република България.
Чл.4. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.5. Използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите.
Чл.6. Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.
Чл.7. Уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, се основава на следните принципи:
1. обществената значимост на водата като ценен природен ресурс;
2. многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права;
3. закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването є не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система;
4. упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система.
Чл.8. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) За водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.
(3) Лицата, осъществяващи дейностите по ал.1 и 2, са длъжни да опазват околната среда.
Чл.9. (1) Водите по чл. 3 се управляват на национално и на басейново ниво.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите.
(3) За подпомагане на дейността по ал.2 към Министерството на околната среда и водите се създава Висш консултативен съвет по водите.
(4) (изм.,ДВ,бр.108 от 2001 г., бр.65 от 2006 г.) Висшият консултативен съвет по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Гражданска защита, Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и други.
(5) Министърът на околната среда и водите издава Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите.
(6) Управлението на басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява от басейнови органи на управление на водите.
Чл.10. (1) Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от:
1. министъра на регионалното развитие и благоустройството - за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места;
2. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) министъра на земеделието и горите - за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места;
3. (изм.,ДВ,бр.108 от 2001 г., бр.36 от 2006 г.) министъра на икономиката и енергетиката - за хидроенергийни системи и обекти;
4. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) министъра на околната среда и водите - за водовземните съоръжения за минерални води, публична държавна собственост.
(2) Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.

Чл.11. Публична държавна собственост са следните води и водни обекти:
1. водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите;
2. естествени езера, лагуни, лимани, блата и блатисти местности, когато са разположени в земи - държавна собственост;
3. подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост;
4. естествените водопади и прилежащите им ивици в зависимост от естествения ландшафт, но не по-тесни от 10 м от двете страни на водопада;
5. водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична държавна собственост.
Чл.12. (1) Публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море.
(2) Публична държавна собственост са континенталният шелф в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав.
Чл.13. Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:
1. комплексните и значимите язовири, включително водохранилищата им и събирателните им деривации, по списък съгласно приложение No 1, което е неразделна част от този закон;
2. съоръжения и устройства - недвижими имоти за измерване на количеството и качеството на водите - публична държавна собственост;
3. системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл.19, т.4, буква "г";
4. наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.
Чл.14. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Изключителна държавна собственост са:
1. вътрешните морски води и териториалното море;
2. минералните води по списък съгласно приложение No 2, което е неразделна част от този закон.
Чл.15. Публична държавна собственост са и земите, заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост, и на водоизточниците на минерални води по чл.14, т.2.
Чл.16. (1) Държавната собственост върху води, обявена за публична по този закон, не може да се обявява за частна държавна собственост.
(2) Извън собствеността, обявена за публична държавна собственост по този закон, държавата може да притежава или да придобива и право на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, за които законът предвижда, че могат да бъдат предмет на частна собственост.
(3) Собствениците на земеделски земи и гори, върху които са построени язовири и водностопански съоръжения, които не са обезщетени за това по съответния ред, се обезщетяват по реда на чл.10б и чл.35 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Чл.17. (1) Водите, водните обекти и водностопанските съоръжения - държавна собственост, се актуват съобразно изискванията на Закона за държавната собственост.
(2) Минералните води се актуват въз основа на информация, предоставена от Министерството на околната среда и водите.
(3) Копия от актовете за водите, водните обекти и водностопанските съоръжения, съставени по предвидения ред, се изпращат в Министерството на околната среда и водите в двумесечен срок от съставянето на актовете.
(4) Алинея 3 се прилага и при извършени корекции на актовете за държавна собственост.
(5) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго.

Чл.18. (1) Собствеността на общината върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост.
(2) Публичната общинска собственост върху води не може да бъде обявявана за частна общинска собственост.
Чл.19. Публична общинска собственост са:
1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл.11;
2. водите, в т.ч. отпадъчните, които изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична общинска собственост;
3. минералните води, без тези по чл.14, т.2;
4. (доп.,ДВ,бр.34 от 2001 г.) водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване:
а) съоръженията и системите за водоснабдяване на населените места в общината, включително и пречиствателните станции за питейни води;
б) съоръженията и системите за отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населените места;
в) (доп.,ДВ,бр.34 от 2001 г.) язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл.13, т.1 и включените в имуществото на търговските дружества към датата на влизането в сила на този закон или на сдружения за напояване, без съдържащите се в тях води;
г) защитните диги и съоръженията и системите за укрепване на речните легла в границите на населените места;
д) водопреносните и водоразпределителните мрежи за минерални води;
е) земите от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията с изключение на тези по чл.15.
Чл.20. (1) При сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична общинска собственост, общинският съвет определя:
1. местата за общо използване на водите и водните обекти;
2. съществуващите права на използване на водите във водохранилището.
(2) Ако общинският съвет не изпълни условията по ал.1, концесионерът не може да забрани упражняването на посочените права.
(3) (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
(5) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) На лицето, сключило договор за концесия, не могат да бъдат налагани по-строги условия за водовземане и/или ползване от посочените при съгласуването.
Чл.21. (изм.,ДВ,бр.81 от 2000 г.)
(1) Минералните води по чл.19, т.3 се актуват като публична общинска собственост само при наличие на издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите.
(2) Редът и начинът за издаване на сертификата и оценките по ал.1 се определят в наредбата по чл.135, т.2.
(3) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Особено право на водовземане на минерални води - публична общинска собственост, се предоставя само при утвърдени експлоатационни ресурси на минерални води.
(4) (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) Обосновката на концесията по чл.21 от Закона за концесиите за минерални води - публична общинска собственост, се изработва съгласно утвърдени от Министерството на околната среда и водите методически указания за изготвянето на обосновка за предоставяне на концесия за минерални води.
(5) (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) Предложението на кмета на общината по чл.38, ал.1 от Закона за концесиите се съгласува с министъра на околната среда и водите по отношение на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на минералната вода.
(6) При предоставяне на право на ползване на водите по ал.1 собственикът на имота, в който се намира водоизточникът, има предимство при равни други условия.
Чл.22. (1) Частна общинска собственост са придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения извън имотите, описани в чл.19.
(2) (доп.,ДВ,бр.34 от 2001 г.) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване не е предвидено друго.

Чл.23. Собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината.
Чл.24. Частна собственост са:
1. (изм.,ДВ,бр.81 от 2000 г.) извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи;
2. езерата, които не се подхранват от или през които не протичат води - публична държавна или публична общинска собственост;
3. събиращите се в границите на недвижимия имот валежни води и изградените за тази цел съоръжения;
4. водите, изтичащи от водните обекти по т.1, 2 и 3, до мястото на вливането им във води - публична държавна или публична общинска собственост;
5. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) земите, заети от водите по т.1, 2, 3 и 4;
6. кладенците в недвижимия имот;
7. съоръженията и системите за използване, отвеждане и пречистване на водите, обслужващи съответния имот, както и съоръженията за предотвратяване и ликвидиране на последиците от вредното въздействие на водите.
Чл.25. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.26. Владението, ползването и разпореждането с водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - частна собственост, се извършват според общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Чл.27. Правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение може да принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния обект, водностопанската система или съоръжение следва съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.
Чл.28. (1) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, не се допуска обособяването на реални части от водния обект.
(2) При извършването на делба на съсобствен имот, в който има воден обект, съсобственикът, който има право на по-голям дял от имота, има предимство при възлагането на водния обект.
(3) Останалите съсобственици получават паричната равностойност на техните дялове в срок 14 дни след сключването на договора за делба, съответно от влизането в сила на съдебното решение за извършване на делбата.
Чл.29. За неуредените в този раздел случаи се прилагат съответните разпоредби на Закона за собствеността.

Чл.30. (1) Придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство.
(2) Не се допуска придобиване по давност на водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична държавна и общинска собственост.
Чл.31. (1) Когато водите на реката в резултат на естествени процеси, в това число природни бедствия, образуват ново корито и изоставят старото, новозаетото място става публична държавна собственост, а изоставеното място остава публична държавна собственост.
(2) В този случай засегнатият собственик е длъжен да уведоми органа по чл.10, ал.1, т.1 или 2, който в 6-месечен срок на основата на технико-икономически анализ предприема действия за коригиране на настъпилите промени.
(3) (изм.,ДВ,бр.47 от 2002 г.) В случай че проведените мероприятия доведат до връщането на реката в старото й корито, засегнатият собственик на земя възстановява правото си на собственост върху парцела. Ако това е технически невъзможно или икономически неизгодно, засегнатите собственици на земя се обезщетяват с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд по реда на чл.10б от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
Чл.32. Собственикът на частния воден обект не придобива собствеността върху земята, която водата покрива в извънредните си разливи.

Чл.33. (1) Упражняването на правото на собственост може да се ограничава в следните случаи:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) при извършване на проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот, частна собственост;
2. при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за по-целесъобразното оползотворяване на водните ресурси.
3. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) в границите на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води.
(2) Ако осъществяването на мероприятията по ал.1 трайно лишава собственика от ползването на целия имот или на част от него, същият се отчуждава принудително по реда на Закона за държавната собственост.
(3) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 3, когато собственикът на имота не се лишава трайно от ползването на целия имот или част от него, той се обезщетява по ред, определен с наредбата по чл.135, т.6.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Заповедите на компетентния орган, издадени на основанията, посочени в този раздел, не могат да бъдат изпълнени преди влизането в сила на акта, постановяващ отчуждаването на засегнатия имот, и преди изплащането на определеното обезщетение.
Чл.34. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Проучване и добив на подземни води и водовземане на изворни води в имот - частна собственост, може да бъде осъществено след издадено разрешително за извършване на съответната дейност.
(2) Дейностите по ал.1 се извършват въз основа на писмен договор със собственика, където се определят условията за извършване на дейността и дължимото обезщетение.
(3) Компетентният орган съгласно разпоредбите на този раздел предлага на собственика проектодоговор, който задължително трябва да съдържа данни относно:
1. необходимите проучвателни и/или строително-монтажни дейности;
2. частта от имота, която ще бъде на разположение на изпълнителя за извършване на проучването или строителството;
3. частта от имота, която ще остане заета от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството;
4. срока за завършване на проучването или строителството;
5. необходимите работи за рекултивация на терена след извършване на проучването или строителството;
6. паричното обезщетение, ако по време на проучването или строителството собственикът бъде лишен от възможността да ползва имота си, както и реда за заплащане на обезщетението;
7. годишно парично обезщетение, ако част от имота остане зает от построените съоръжения след завършване на проучването или строителството; паричното обезщетение по тази точка се преустановява след възстановяването на имота в първоначалния му вид;
8. други условия, които биха създали гаранция за опазване на имота и спокойствието на собственика на имота.
(4) Засегнатият собственик може да отговори в едномесечен срок от получаването на предложението.
(5) Ако засегнатият собственик не приеме предложението в срока по ал.4, се прилагат правилата за ограничаване на собствеността и за обезщетяване, предвидени в този раздел.
Чл.35. (1) Когато при липса на друга възможност се налага водовземане на изворни води в имот, който не е държавна или общинска собственост, за задоволяване на питейно-битовото водоснабдяване на района, министърът на регионалното развитие и благоустройството на базата на технико-икономически изследвания издава заповед за извършване на необходимите дейности за осъществяване на водовземането.
(2) Със заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството задължително се определят обстоятелствата, посочени в чл.34, ал.3.
(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповедта по ал.1.
(4) Изпълнителят на строителството отговаря за вредите, причинени на собственика на засегнатия имот при неспазване на правилата за строителство и на условията на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) (изм.,ДВ,бр.81 от 2000 г., бр.65 от 2006 г.) Лицето, в чийто имот е извършено водовземането, има право на безплатно водовземане в размер не повече от 10 куб.м на денонощие, независимо от полученото обезщетение.
Чл.36. (1) За извършване на проучване на подземни води в имот - частна собственост, министърът на околната среда и водите издава заповед, с която задължително определя обстоятелствата по чл.34, ал.3.
(2) Проучването на подземни води се извършва при максимално отчитане на интересите на собственика.
(3) Лицето, извършило проучването, носи отговорност за причинени вреди в отклонение от условията на заповедта на министъра на околната среда и водите и на специалните нормативни актове, регламентиращи проучването на подземните води и извършването на рекултивацията на засегнатите площи.
Чл.37. (1) Добивът на подземни води в имот - частна собственост, се извършва само на води с гарантирано питейно качество, ползвани за питейни цели, и след извършване на строително-монтажни работи, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството при условията и по реда на чл.35.
(2) Съществуването в района на друга възможност за добив на подземни води за питейно-битово водоснабдяване от имот - държавна или общинска собственост, е основание за отмяна на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл.38. (1) Когато се налага изграждането на нови обекти, свързани с опазването или със защитата от вредното въздействие на водите, както и за задоволяване на такива държавни или общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се допуска принудително отчуждаване на частни имоти, на части от тях или на съществуващи водностопански съоръжения след предварително и равностойно обезщетение.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В случаите по ал.1 министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на земеделието и горите в зависимост от компетентността си правят искане за принудително отчуждаване на засегнатия недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост.
(3) Основание за принудителното отчуждаване са утвърдените водностопански планове, съдържащи технико-икономически изследвания, доказващи, че държавната или общинската нужда не може да бъде задоволена по друг начин.

Чл.39. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект.
Чл.40. Използването на водите и водните обекти е:
1. общо и индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица;
2. с разрешение и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт;
3. (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
Чл.41. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Общото водовземане и ползване на водните обекти е правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти - публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Условията и редът за използване по ал.1 на водите и водните обекти се определят за публична държавна собственост от областния управител, а за публична общинска собственост - от общинския съвет, в съответствие с издадените разрешителни за водовземане и ползване на водните обекти и по начина, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда.
(3) Областният управител - за публичната държавна собственост, и кметът на общината - за публичната общинска собственост, е длъжен да обяви:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) водните обекти, предоставени за общо водовземане и ползване с определяне на местата за тази цел;
2. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) изискванията, условията или забраната за определен вид общо водовземане или ползване;
3. разрешените заварени индивидуални права на използване, както и правата на използване, които предстои да се предоставят;
4. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) обхвата и предназначението на принадлежащите земи към водните обекти по т.1 с оглед осъществяване на определени видове общо водовземане или ползване, съответно ограничение или забрани на други видове използване, както и изисквания към обекти и дейности, съвместими с общото водовземане и ползване;
5. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) местата за преминаване през имоти - частна собственост, в случаите, когато за общото водовземане и/или ползване достъпът до водния обект се осъществява през такива имоти след предварително съгласуване със собственика на имота; при липса на съгласие се прилагат разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство.
(4) Обявяването по ал.3, т.1, 2 и 5 се извършва задължително и чрез поставянето на табели на определените места, а по т.3 и 4 - чрез публичен регистър.
Чл.42. (изм.,ДВ,бр.70 от 2004 г., бр.65 от 2006 г.) Собственикът на воден обект, водата в който е публична собственост, както и собственикът на частен воден обект, е длъжен да обяви ограниченията за общото водовземане или ползване, съответно забрана за това, чрез публикация или по друг начин. Ограниченията и забраните могат да се налагат от технологични и хигиенно-епидемиологични съображения.
Чл.43. (1) Индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр.
(2) (изм.,ДВ,бр.81 от 2000 г., бр.65 от 2006 г.) Физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води.
(3) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Разпоредбата на ал.2 не се прилага при водовземане от минералните води.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Извън случаите по ал. 2 за индивидуалното използване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.65 от 2006 г.) При доказани нарушения по ал. 2 органът по чл.52, ал.1, т.3 може да задължи титуляра на правото на използване да монтира измервателни устройства.
Чл.44. (1) (изм.,ДВ,бр.81 от 2000 г., бр.65 от 2006 г.) Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен:
1. в случаите по чл.43, ал.2;
2. за дейностите по защита на населението при обявено кризисно положение по реда на Закона за управление на кризи.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.
(3) За преобразуване на енергията на водата без отклоняването є от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата не се изисква разрешително по реда на този закон.
(4) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция.
(5) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал.4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5.
(6) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Когато имотът попада в границите на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения за минерални води, както и в райони с ликвидиран геотехнологичен добив на уран, се изисква разрешително за хидрогеоложко проучване, за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и за водовземане по реда на този закон.
Чл.45. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.46. (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.)
(1) Разрешително за ползване на воден обект се издава за:
1. изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за:
а) регулиране на оттока;
б) линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи;
в) проучване и мониторинг на подземни води;
г) защита от вредното въздействие на водите;
д) заустване на води;
е) пристанища и кейове;
ж) отдих и воден спорт;
з) водовземане от повърхностни или от подземни води;
и) реинжектиране и за инжектиране на води, за изкуствено подхранване на подземните води и за отвеждане на замърсители в подземните води в случаите по чл.118а, ал.2;
2. аквакултури и свързаните с тях дейности;
3. заустване на отпадъчни води в повърхностни води;
4. изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти;
5. реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни обекти;
6. изкуствено подхранване на подземни води;
7. отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл.118а, ал.2;
8. инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;
9. други цели извън общото ползване, включващи човешки дейности, при извършването на които се оказва значимо въздействие върху естественото състояние на водите или водния обект.
(2) Изграждането на конструкции, инженерно-строителни съоръжения, постройки и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземните води, се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията при спазване на изискванията за опазване на подземните води по глава осма.
(3) Разрешително по ал.1, т.3 се издава по реда на този закон, освен в случаите, когато е предвидено издаването на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда.
(4) Не се изисква разрешително за ползване на воден обект по ал.1, т.3 в случаите на заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при:
1. максимално денонощно водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители, и
2. осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води.
Чл.46а. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Представянето на разрешително по чл.44 и 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията.
Чл.47. (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) Концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост, се предоставя чрез провеждане на открита процедура при условията и по реда на Закона за концесиите.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) Концесия за добив на минерални води се предоставя, когато водовземането е предназначено за:
1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода;
2. извличане на ценни вещества;
3. (доп.,ДВ,бр.65 от 206 г.) добив на хидрогеотермална енергия за топлоснабдяване по смисъла на чл.125 от Закона за енергетиката при мощност на хидрогеотермалната енергия над 5 MW.
(3) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Концесия за добив на минерални води се предоставя при отчитане потребностите на лечебните заведения за болнична помощ и на общото водовземане за пиене и водоналиване.
(4) При предоставяне на концесия за добив на минерална вода - изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане, не по-малка от 30 на сто, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право.
(5) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В предмета на концесията по ал.1 се включват водовземното съоръжение и вътрешния пояс на санитарно-охранителната му зона.
(6) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) При провеждане на процедурата по ал. 1 и оценяване на офертите най-голяма относителна тежест имат критериите, както следва:
1. размер на концесионното плащане;
2. срок на концесията;
3. размер на предоставената гаранция.
(7) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Разпоредбата на ал.5 не се прилага в случаите, когато водовземното съоръжение и вътрешният пояс на санитарно-охранителната му зона са включени в друга предоставена концесия.
(8) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.; отм.,бр.108 от 2006 г.)
Чл.47а. (нов,ДВ,бр.36 от 2006 г.) Концесия за строителство или концесия за услуга за водностопански системи и съоръжения и за свързаните с водни обекти, както и за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.
Чл.48. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) Водоползвателите имат задължение да:
1. използват рационално водните ресурси, намаляват загубите на вода, като полагат грижи за опазване на околната среда;
2. използват водите и водните обекти в съответствие с целите и условията на тяхното предоставяне;
3. поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното;
4. (доп.,ДВ,бр.41 от 2001 г.) не допускат нарушаване на обществени интереси и придобити права, включително правата за извършване на стопански риболов и други рибностопански дейности при условията и по реда на Закона за рибарството и аквакултурите;
5. (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) определят с проект санитарно-охранителните зони, съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих, и да поддържат в необходимото състояние определения вътрешен пояс и крайбрежните заливаеми ивици в съответствие с нормативните изисквания;
6. измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия;
7. осъществяват технологични, хидротехнически, агротехнически, водоохранителни, хигиенно-епидемиологични и други мероприятия, когато това е предвидено в условията при предоставяне на използването;
8. осигуряват свободен достъп на държавните и общинските органи, оправомощени да прилагат разпоредбите на закона;
9. сключват договори с абонатите при предоставяне на водни услуги;
10. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) уведомяват своевременно абонатите за нарушаване на договорения режим на водовземането.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) Водоползвателите, които са В и К оператори по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, са длъжни да:
1. предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите;
2. провеждат мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели и предоставят данните от извършения мониторинг на органите по чл.155а и 189 по ред, определен в наредбата по чл.135, т.3;
3. информират засегнатите потребители в случаите на установени отклонения в качеството на водата за питейно-битови цели, когато тези отклонения могат да създадат риск за здравето.
(3) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В случаите, когато водата за питейно-битови цели има отклонения от изискванията на наредбата по чл.135, т.3 и не съществува алтернативна възможност за водоснабдяване, лицата по ал.2 могат да предоставят услугата питейно-битово водоснабдяване само след издаване на разрешение съгласно чл.155а, ал.1, т.1.
Чл.49. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) По смисъла на този закон обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) ограничаване на общото водовземане или ползване;
2. застрашаване на отбраната и сигурността на страната;
3. нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн;
4. негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) Обществени интереси се нарушават и при производство и разпространение в търговската мрежа на бутилирани натурални минерални води, газирани или други напитки, в състава на които се включва минерална вода без съответния сертификат, без правно основание и не по законоустановения ред
(3) Придобити права са:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон;
2. (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) концесия;
3. вещни права, учредени съгласно гражданското законодателство.

Чл.50. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Разрешително се издава за водовземане и за ползване на воден обект.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) За издаване на разрешителните за водовемане и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет.
(3) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Когато естеството на дейността, за която се иска разрешителното, включва едновременно водовземане и ползване на водния обект, се издава едно общо разрешително, съдържащо условията за водовземане и за ползване на водния обект.
(4) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) При разрешаване на водовземанията се спазва следният ред на удовлетворяване на исканията:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) за питейно-битови цели;;
2. лечение и профилактика - само за минерални води;
3. (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) за земеделски цели;
4. (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика.
(5) (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) Приоритетите по ал.4 се прилагат при спазване на изискванията за опазване на околната среда.
Чл.51. (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) За извършване на сондажна и/или минна дейност в райони със значителни ресурси на подземни води, се изисква съгласуване с Министерството на околната среда и водите по отношение на условията за ползване на водните обекти, съдържащи подземни води.
Чл.52. (1) Разрешително се издава от:
1. Министерския съвет - за нуждите на отбраната и националната сигурност;
2. (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.) министъра на околната среда и водите за:
а) водовземане:
аа) от язовирите по приложение No 1;
бб) от минералните води по чл.14, т.2 в случаите, когато не са предоставени на концесия;
вв) с цел завиряване на новоизградени водни обекти;
б) прехвърляне на води между речните басейни;
в) ползване на воден обект, включително за:
аа) язовирите по приложение No 1;
бб) вътрешните морски води, за териториалното море и за река Дунав, с изключение за ползването им за целите на водния транспорт;
вв) отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл.118а, ал.2;
гг) хидрогеоложки проучвания;
дд) изграждане и реконструкция на съоръжения за подземни води;
ее) реинжектиране или инжектиране на води в подземните води;
жж) инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;
зз) заустване на отпадъчни води в река Дунав, в Черно море и в язовирите по приложение No 1;
3. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) директора на басейновата дирекция за всички останали случаи за водовземане и ползване на води и водни обекти - публична държавна собственост, извън посочените в т.2.
(2) Разрешителни за ползване на водни обекти - части от р. Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават от министъра на околната среда и водите след съгласие на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта.
Чл.53. Водите на комплексните и значими язовири съгласно приложение No 1 се използват по ред и начин, установен със заповед на министъра на околната среда и водите по предложение на заинтересуваните водоползватели.
Чл.54. Изграждането на деривации за прехвърляне на води между речни басейни се извършва с решение на Народното събрание.
Чл.55. При издаване на разрешително органите по чл.52, ал.1 отчитат:
1. наличните водни ресурси;
2. потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект;
3. състоянието на водния обект;
4. придобитите права.
Чл.56. (изм.,ДВ,бр.65 от 206 г.)
(1) Разрешителното за водовземане по чл.44 и разрешителното за ползване на воден обект по чл.46 съдържат:
1. наименование на органа, който ги издава;
2. номер и дата на издаване на акта;
3. правни и фактически основания за издаване на акта;
4. трите имена и постоянен адрес на титуляря на разрешителното - за физическите лица, съответно фирма и седалище - за юридическите лица и за едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон;
5. единен граждански номер за физическите лица или единен идентификационен код за юридическите лица и едноличните търговци;
6. цел на използването;
7. воден обект - предмет на използването;
8. място на използването, включително географски координати на съоръженията или площта за използване;
9. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на използване;
10. параметри на разрешеното използване;
11. съоръжения за използване на водите, технически параметри и оборудване на съоръженията;
12. срок на действие на разрешителното;
13. задължение за заплащане на такса и индивидуални показатели за определяне на таксата за предоставеното право на използване на водите;
14. задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг;
15. условия, при които се предоставя правото за използването на водите;
16. контролиращ орган.
(2) Разрешителното за водовземане по чл.44, освен реквизититие по ал.1, съдържа и:
1. разпределение на разрешените обеми;
2. минимално допустимия отток в реката - при водовземане от повърхностни води;
3. максимално допустимото понижение - при водовземане от подземни води;
4. начален срок за упражняване на правото на водовземане;
5. условията за монтиране на измервателни устройства за отнеманите водни количества.
(3) Разрешителното за ползване на воден обект за отвеждане на замърсители в подземни води по чл.46, ал.1, т.7 и разрешителното за реинжектиране или за инжектиране по чл.46, ал.1, т.5 и 8, освен реквизитите по ал.1, съдържат и:
1. начин на отвеждане, реинжектиране или инжектиране;
2. специфични мерки с изрично посочване на естеството и концентрациите на веществата в отвежданите води;
3. характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати;
4. условията за монтиране на измервателни устройства за отвежданите, реинжектираните или инжектираните количества.
(4) Разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по чл.46, ал.1, т.3, освен реквизитите по ал.1, съдържа и:
1. данни за обекта, формиращ отпадъчните води, за собственика и ползвателя му;
2. данни от разрешителното за водовземане или от договора за предоставена водна услуга;
3. индивидуални емисионни ограничения на всички характерни показатели на отпадъчните води по потоци и места на заустване;
4. срок за достигане на индивидуалните емисионни ограничения;
5. условията за монтиране на измервателни устройства за заустваните водни количества.
(5) В разрешителните се определят и други условия в съответствие с наредбите по чл.135.
(6) Към разрешителното могат да бъдат прилагани схеми и/или карти в подходящ мащаб в зависимост от спецификата на разрешителното за водовземане или ползване на воден обект.
(7) Неразделна част от разрешителното за водовземане от комплексните и значими язовири по приложение No 1 са режимните графици, издавани от министъра на околната среда и водите.
Чл.57. (1) Разрешителното се издава за срок:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) до 35 години - за завиряване на и за водовземане от комплексни язовири за хидроенергийни и хидромелиоративни цели;
2. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) до 25 години - за водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване;
2а. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) до 6 години - за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни тела;
3. до 10 години - в останалите случаи.
(2) (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.58. (1) Разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция, ако собственикът или ползвателят на недвижим имот има намерение да извърши следните дейности:
1. развитие, модернизиране или технологично обновяване на съществуващи инсталации и технологични процеси, водещи до незначително изменение на количеството и качеството на използваните води, определено с вече издаденото разрешително;
2. ползване на повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими за изграждането на даден строителен обект, ако отнеманото водно количество е по-малко от 10 литра на секунда и полученият отток след използването влияе незначително на качеството на водите.
(2) В случаите по ал.1, т.1 и 2 собственикът или ползвателят на недвижимия имот, където се осъществява използването на водите и водните обекти, представя справка за планираните от него дейности, от която да е видно какъв е обемът и характерът на дейността и какви мерки се предвиждат за опазването на водите.
(3) Ако директорът на басейновата дирекция прецени, че планираната дейност не отговаря на изискванията по ал.1, той уведомява собственика в рамките на срока по ал.1 за необходимостта от издаване на разрешително.
Чл.59. (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.)
(1) Разрешителното се издава на основата на документите по чл.60, ал.9, изготвени въз основа на официални и актуални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки, хидрохимични и други инженерни проучвания.
(2) Документите по чл.60, ал.9 се подготвят от лица, които притежават професионална квалификация "магистър-инженер" по специалността, свързана с вида на исканото разрешително, и са регистрирани по:
1. реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране - когато за издаване на разрешителното се изисква представянето на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията;
2. реда и при условията на чл.118г - в случаите на издаване на разрешителни за подземни води.

Чл.60. (изм.,ДВ,бр.59 от 2006 г.)
(1) За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление, в което се посочват данните по чл.56, ал.1, т.4-9, както и адрес за кореспонденция, телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството по чл.56, ал.1, т.4.
(2) Към заявлението по ал.1 се прилагат:
1. документ за платена такса за издаване на разрешителното;
2. заверено копие на актуално удостоверение за вписването в търговския регистър - за юридическите лица и едноличните търговци, издадено до три месеца преди подаване на заявлението;
3. копие от карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
4. влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда в случаите, определени в Закона за опазване на околната среда, за инвестиционни предложения и/или разширения, пряко свързани с исканото разрешително;
5. актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от съответния компетентен орган;
6. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията в случаите, в които водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения.
(3) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от повърхностни води, към заявлението се прилагат и:
1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имоти, които ще бъдат засегнати от завиряването и строителството на съоръженията, в случаите, когато съоръженията не са изградени;
2. съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските територии и на горите и земите от горския фонд, които ще бъдат засегнати;
3. сравнителна оценка на енергийните ползи и на вредите за околната среда - при добив на електроенергия чрез водноелектрически централи.
(4) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, с изключение на заустването на отпадъчни води, към заявлението се прилагат и:
1. в случаите по чл.46, ал.1, т.2:
а) съгласувателни становища от Главния щаб на военноморските сили на Република България и от Изпълнителна агенция "Морска администрация" в случаите на ползване на морски води;
б) съгласувателно становище от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури относно зоните за стопански риболов и зоните за рибовъдство в големи язовири, определени по реда на наредбата по чл.15 от Закона за рибарството и аквакултурите;
2. в случаите по чл.46, ал.1, т.4, когато водният обект се ползва за изземване на наносни отложения - сравнителна оценка на ползите от дейността и на вредите за околната среда;
3. в случаите по чл.46, ал.1, т.9, когато водният обект се ползва за отдих и воден спорт чрез плавателни съоръжения - предварителен договор за транспортиране на отпадъчните води и битовите отпадъци и/или проект за пречистване на отпадъчните води, в случаите, когато такива се формират от извършваната дейност на плавателното съоръжение;
4. в случаите по чл.46, ал.1, т.9, когато водният обект се ползва за изграждане на съоръжения - съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделските територии и на горите и земите от горския фонд, които ще бъдат засегнати.
(5) Когато искането е за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, към заявлението се прилагат и:
1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, които ще попаднат в санитарно-охранителните зони - при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;
2. план за застрояване, одобрен по реда на Закона за устройство на територията - при водовземане от минерални води.
(6) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води по чл.46, ал.1, т.1, букви "в", "з" и "и", към заявлението се прилагат и:
1. документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който ще се изграждат съоръженията;
2. документите по ал.5, т.1 - при изграждане на съоръжения, предназначени за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване.
(7) Когато искането е за издаване на разрешително за ползване на воден обект по чл.46, ал.1, т.5, 7 и 8, към заявлението се прилага и доклад за резултатите от хидрогеоложко проучване, включващ оценка на риска от замърсяване на подземните води.
(8) За издаване на разрешително по чл.46, ал.1, т.3 за обекти в процес на проектиране към заявлението по ал.1 се прилагат и предварителни проучвания съгласно чл.138 от Закона за устройство на територията.
(9) За издаване на разрешително по чл.44 и 46 към заявлението по ал.1 се прилагат и документи, определени в наредбата по:
1. член 135, т.1а - в случаите по ал.3 и 4;
2. член 135, т.2 - в случаите по ал.5, 6 и 7;
3. член 135, т.13 - в случаите по ал.8.
(10) Сравнителната оценка за ползите от дейността и вредите за околната среда се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл.135, т.1а.
Чл.61. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Заявлението по чл.60 се подава до компетентния орган по издаване на разрешителното по чл.52, ал.1.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Органът по ал.1 в едномесечен срок проверява дали съдържанието на заявлението и на приложените документи по чл.60 отговарят на изискванията на този закон.
(3) Когато не са изпълнени изискванията по чл.60, органът по ал.1 уведомява заявителя да отстрани недостатъците в 14-дневен срок.
(4) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) При неотстраняване на недостатъците в срока по ал.3 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено.
Чл.62. (1) Органът по чл.61, ал.1 преценява искането, като съобразява:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни;
2. съвместимостта с обществените интереси, в това число нуждите на населението от района на водовземането;
3. съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство;
4. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване;
5. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) наличните водни ресурси по количество и качество;
6. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането;
7. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване.
(2) (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(4) (изм.,ДВ,бр.81 от 2000 г.; отм.,бр.65 от 2006 г.)
(5) (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.62а. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) В едномесечен срок след изтичане на срока по чл.61, ал.2 и ако не са налице основания за отказ, органът по чл.61, ал.1 или оправомощено от него лице изготвя съобщение, което съдържа:
1. целта на заявеното използване на водите;
2. водното тяло, в което се предвижда използване на водите;
3. системите или съоръженията, чрез които ще се реализира използването;
4. мястото на използване на водите, местността, административно-териториалната и териториалната единица, кода по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на използване;
5. проектните параметри на използването, включително:
а) количество на водите;
б) индивидуални емисионни ограничения и срока на достигането им - при разрешителните за заустване на отпадъчни води;
в) понижение на водното ниво - при разрешителните за водовземане от подземни води;
6. условията, при които би могло да се предостави правото за използване на водите;
7. мястото за представяне на писмени възражения и предложения от заинтересованите лица.
(2) Съобщението по ал.1 се изпраща на кмета на съответната община за публично обявяване.
(3) В тридневен срок от получаване на съобщението кметът по ал.2 е длъжен да:
1. направи публичното обявяване, като постави съобщението на определените за това места;
2. уведоми писмено органа по чл.61, ал.1 за точната дата на обявяването.
(4) В случаите, когато компетентен да издаде разрешително по чл.44 или 46 е министърът на околната среда и водите, съобщението се обнародва и в "Държавен вестник".
Чл.63. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Обявяване и обнародване по реда на чл.62а не се извършва, когато:
1. водовземането и/или ползването е за нуждите на отбраната и на националната сигурност;
2. водовземането е от минералните води по чл.14, т.2.
Чл.64. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В 14-дневен срок от обявяването заинтересуваните лица могат да:
1. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
2. възразят срещу издаването на разрешителното;
3. предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.
(2) (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.65. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.66. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.67. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) В 14-дневен срок от изтичането на срока по чл.64, ал.1 органът по чл.52, ал.1, т.2 и 3 издава разрешително, когато са спазени предвидените в този закон изисквания.
(2) Органът по чл.52, ал.1, т.2 и 3 може да назначи комисия за разглеждане на постъпилите възражения или предложения по чл.64, ал.1, т.2 и 3, която да се произнесе по тях. В този случай срокът за произнасяне се удължава с един месец.
Чл.68. Органът по чл.52, ал.1, т.2 и 3 отказва издаване на разрешително, когато:
1. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) се засягат придобити права по смисъла на чл.49, ал.3, т.1 и 2, включително за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл.43, ал.2;
2. (изм.,ДВ,бр.34 от 2001 г., бр.65 от 2006 г.) искането не е за частен воден обект и за водовземането и/или ползването кандидатства сдружение за напояване или водно сдружение, регистрирано като кооперация или търговско дружество;
3. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) върху водовземането и/или ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на искането е несъвместима;
3а. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) по реда на чл.62 е установена невъзможност за задоволяване на искането;
4. не са спазени изискванията, посочени в закона.
5. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) се иска изграждане на водовземно съоръжение за подземни води за:
а) самостоятелно питейно-битово водоснабдяване - при наличието на капацитет на изградена водоснабдителна система;
б) водоснабдяване на обекти, за които не е осигурено отвеждането и пречистването на отпадъчните води;
6. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) се установи, че вредите за околната среда надвишават ползите от дейността, за която е предназначено използването на водите, в случаите, когато се изисква такава сравнителна оценка;
7. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) целта на водовземането от минерални води е задоволяване на собствени потребности на гражданите.
Чл.69. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.70. Решението на органа по чл.52, ал.1, т.2 и 3 в едноседмичен срок се изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, както и на заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.
Чл.71. (изм.,ДВ2,бр.30 от 2006 г.) Решението на органа по чл.52, ал.1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл.72. (1) (пред.чл.72,изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Изменение на разрешителното може да се извършва:
1. служебно от органа по чл.52, ал.1, т.2 и 3 - при условията на чл.74 и 75;
2. по молба на лицето, в полза на което е предоставено.
(2) (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В случаите по ал.1, т.2 органът по ал. 1 проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително.
Чл.73. (1) Органът по чл.52, ал.1 изменя издаденото разрешително, когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива изменения, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност.
(2) Органът по чл.52, ал.1 може да измени издаденото разрешително и в случай, когато независимо от спазване на условията на разрешителното възникнат противоречия с обществените интереси.
Чл.74. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) До започване на процедурата за изменение на разрешителното органът по чл.52, ал.1 предписва условия и/или ограничения по отношение на водовземането и определя срокове за изпълнение на мероприятията.
(2) Предписаните условия или ограничения трябва да отговарят на следните изисквания:
1. съразмерност на наложените ограничения и на очакваните ползи;
2. най-малка намеса в съществуващи права;
3. ограниченията да се налагат, като се посочи тяхната последователност в съответствие с променящите се водностопански отношения.
Чл.75. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Изменението на разрешителното се обявява или обнародва по реда на чл.62а в случаите, когато се изменят параметрите на разрешеното използване на водите.
Чл.76. (1) В едномесечен срок от обявяването или обнародването органът по чл.52, ал.1 може да измени издаденото разрешително.
(2) Когато трябва да се поиска съгласуване или мнение на друг орган или е необходимо да се реши въпрос от неговата компетентност, срокът по ал.1 спира да тече до неговото решаване.
Чл.77. (1) До издаването на решение за изменение на разрешителното органът по чл.52, ал.1 разглежда възраженията на лицето, в полза на което е издадено, исканията и възраженията в резултат на обявяването или обнародването по чл.75, представени в писмен вид.
(2) Разглеждането на документите по ал.1 не води до спиране на срока по чл.76, ал.1.
(3) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Решението за изменение на разрешителното може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.78. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) Молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 6 месеца преди изтичането му.
(2) Органът по чл.52, ал.1 продължава срока на действие на разрешителното, когато:
1. молбата е подадена в срока по ал.1;
2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и
3. са изпълнени условията на издаденото разрешително.
Чл.78а. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Изменение и продължаване на срока на действие или издаване на разрешително по реда на чл.78, ал.2 се извършват след плащане на дължимите такси по чл.194.

Чл.79. (1) (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) Действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл.52, ал.1 при:
1. (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект;
2. изтичане срока на издаденото разрешително;
3. (доп.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) смърт на физическото лице, съответно прекратяване на юридическото лице или заличаване на едноличния търговец;
4. естествено или изкуствено изчезване на водния обект;
5. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(2) В случаите по ал.1, т.1 и 3 на лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно на правоприемниците на лицата по т. 3, се дава едномесечен срок да заявят пред органа по чл.52, ал.1, т.2 и 3 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. Ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното, се издава разрешително на тяхно име.
(3) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Органът по чл.52, ал.1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия:
1. неизползване на изградена водностопанска система за срок една година;
2. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) осъществяване на водовземане и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното;
3. (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г.) нарушаване на условията на разрешителното.
4. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок;
5. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) неупражняване на права в определените в разрешителното параметри на използването.
(4) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Отнемането може да се отнася до част от водовземането и/или ползването, в който случай органът по чл.52, ал.1 определя тази част.
Чл.80. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В случай на отнемане на разрешителното органът по чл.52, ал.1 може да определи срок на титуляра на разрешителното да отстрани съоръженията си и да възстанови състоянието на водния обект.
(2) В срок 7 дни решението по ал.1 се изпраща на съответния областен управител.
(3) След изтичане на срока по ал.1 областният управител може да нареди извършването на предписаните действия за сметка на водоползвателя.
(4) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Ако запазването на съоръженията за водовземане и за ползване на воден обект е в обществен интерес, органът по чл.52, ал.1, т.2 и 3 прави мотивирано искане за отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост.
Чл.81. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В случай на прекратяване на правото на водовземане и/или ползване съответните сервитутни права се прекратяват.
Чл.82. (изм.,ДВ,бр.30 от 2006 г., бр.65 от 2006 г.) Решението на органа по чл.52, ал.1 за отнемане на правото на водовземане и/или ползване подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл.83. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Правата на водовземане, произтичащи от разрешителното, могат да бъдат допълнително ограничени след издаването на разрешителното.
(2) Ограничаването по ал.1 се допуска за опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство.
(3) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Ограничаването на водовземането и/или ползването се налага независимо от процедурата по раздел III на тази глава.
Чл.84. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Ограничаването на водовземането се извършва с решение на органа, издал разрешителното.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Решението по ал.1 изменя лимити за водовземане за определен период от време.
(3) Лимитите по ал.2 са пределно допустими обеми за отнемане на вода, които се определят за един или повече водоползватели.
(4) Срокът за ограничаването не може да надвишава времетраенето на причините, налагащи ограничаването.
Чл.85. При определянето на лимитите се отчита състоянието на водния обект, приоритетът на питейно-битовото водоснабдяване, заявените потребности от води и условията в съответните разрешителни.
Чл.86. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) При възникване на обстоятелства, които застрашават живота и здравето на населението в отделни райони на страната, Министерският съвет може да определи ограничения за използване на водите, засягащи всички водоползватели в района, както и техните абонати, ако има такива.
Чл.87. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В случаите по този раздел засегнатите водоползватели и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди.

Чл.88-92. (отм.,ДВ,бр.42 от 2003 г.)

Чл.93. Преценката на целесъобразността за откриване на процедура за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се съобразява със:
1. влезли в сила водностопански планове;
2. съществуващи водностопански отношения в разглеждания обхват.
Чл.94. Когато компетентните органи започнат служебно процедура за предоставяне на концесии за съществуващи или за изграждане на нови водностопански системи и съоръжения, в "Държавен вестник" се обнародва съобщение, в което се посочват:
1. водите или водните обекти, свързани с предмета на концесия;
2. инвестиционното намерение и предполагаемата стойност на строителството;
3. размерът на държавното участие, ако се предвижда.
Чл.95. (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) Когато се открива процедура за предоставяне на концесия за водностопанска система с комплексно предназначение, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл.38, ал.1 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни.
Чл.96. (1) Към предложението за предоставяне на концесия за водностопански системи и съоръжения се прилага допълнително водностопански анализ, съдържащ:
1. предвиждания за съответните територии и акватории съгласно влезли в сила устройствени и водностопански планове;
2. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) данни от специализираните карти, регистри и информационна система относно обекта на концесия;
3. воден и водностопански баланс;
4. схеми и варианти с основните параметри на обекта на концесия;
5. технико-икономически обосновки и оценки.
(2) Водностопанският анализ по ал.1 и проектът на решението за предоставяне на концесия задължително се съгласуват с Министерството на околната среда и водите преди внасянето на предложението в Министерския съвет.
(3) Към предложението за предоставяне на концесия за минерални води - изключителна държавна собственост, се представя и становище на общината, на чиято територия се намират минералните води.
Чл.96а. (нов,ДВ,бр.81 от 2000 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) Концесия за водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление на територията на повече от една община, се предоставя от Министерския съвет по реда на Закона за концесиите.
(2) Разрешенията за дейностите водоснабдяване и канализация в случаите, когато те се осъществяват върху територията на повече от една община, се дават от Министерския съвет в обхвата на концесията по ал.1.
(3) Предложението за предоставяне на концесия по ал.1 и на разрешението за дейност по ал.2 се прави от органа по чл.10, ал.1 след решения за съгласие на общинските съвети на общините, на чиято територия се намират съоръженията и за които се иска разрешението.
(4) В решението по ал.3 общинският съвет може да постави специфични изисквания по отношение на концесията и/или разрешението, както и за развитието на водоснабдителната система на територията на съответната община.
(5) Председател на комисията за провеждане на търга или конкурса е органът по чл.10, ал.1.
(6) В комисията по ал.5 се включват по един представител на съответните общини, на Министерството на финансите, на органа по чл.10, ал.1 и на Министерството на околната среда и водите.
(7) Представителите на общините в комисията по ал.5 и техните правомощия се определят с решение на съответния общински съвет.
(8) Решенията на общинските съвети по ал.3 и 7 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.
(9) (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) Представителите на общините по ал.7 участват в подготовката на проекта на концесионен договор.
(10) Собствениците запазват всички свои права върху обекта на концесията, освен изрично учредените или отстъпени с договора за концесия.
(11) Разпределението на концесионното възнаграждение между собствениците на обекта на концесия е пропорционално на частта на тяхната собственост и се определя с решението на Министерския съвет.
(12) (нова,ДВ,бр.18 от 2005 г.) Концесионните договори за В и К услугите се изготвят в съответствие с изискванията на Закона за концесиите, Закона за общинската собственост и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им.
Чл.97. Лицето, на което е предоставено особено право на ползване на водностопанска система и съоръжение, не може да възпрепятства други дейности в обхвата на обекта на концесията, разрешени по реда на този закон.
Чл.98. (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) При предоставяне на концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, областните управители и кметовете на общини предприемат необходимите мерки за реализиране на концесията съобразно своята компетентност.
Чл.99. При учредяване на концесия за минерални води концесионерът има право да предоставя водни услуги при условия, определени в концесионния договор.
Чл.100. (отм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.)
Чл.101. (1) (изм.,ДВ,бр.36 от 2006 г.) Концесионерът има право да ползва безплатно информацията, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия.
(2) След прекратяване на концесията цялата информация, свързана с ползването и опазването на водите и водните обекти, събрана допълнително от концесионера, се предоставя на Министерството на околната среда и водите.
Чл.102. (доп.,ДВ,бр.81 от 2000 г.; отм.,бр.36 от 2006 г.)

Чл.103. (1) Поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик.
(2) Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка.
(3) Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване.
Чл.104. (1) Сервитутите, които са установени от закона, имат за предмет обществена или частна полза.
(2) (доп.,ДВ,бр.34 от 2001 г.) Сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението и за напояване.
Чл.105. Законните поземлени сервитути за частна полза са тези, които произхождат от положението на земите и правото на преминаване и водопрекарване.
Чл.106. При упражняване на сервитутите се спазват следните правила:
1. промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот;
2. ако собственици на служещия имот са няколко лица, сервитут чрез правна сделка може да се учредява само със съгласието на всички съсобственици;
3. отстъпеният сервитут чрез правна сделка е задължителен за правоприемниците на собственика на служещия имот;
4. титулярът на сервитута е длъжен при извършване на необходимите действия за упражняването му да причини възможно най-малкото неудобство за собственика на служещия имот и да поеме необходимите за това разноски, освен ако не е уговорено друго;
5. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот, дори ако имотите бъдат разделени;
6. сервитутът може да се използва само за нуждите на господстващия имот;
7. собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута;
8. сервитутите, учредени чрез правна сделка, се погасяват:
а) при обективна невъзможност за упражняването им;
б) при обединяване на двата имота в резултат на правна сделка;
в) след изтичане на срока на договора;
г) след неупражняване в срок 10 години.
Чл.107. (1) Местната подсъдност на споровете по упражняване на сервитутите по тази глава се определя от местонахождението на господстващия и служещия имот.
(2) Обезщетенията по тази глава се определят според текущите пазарни цени.

Чл.108. (1) Собствениците на разположените по-горе имоти нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по-ниските имоти.
(2) Собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти.
Чл.109. (1) Ако бреговете или съоръженията за задържане на води в господстващия имот са в състояние, което не осигурява защита от влиянието на водите, собственикът му е длъжен да извърши необходимите строителни работи така, че собственикът на служещия имот да не претърпи никаква вреда.
(2) (изм.,ДВ,бр.81 от 2000 г.) Ако задълженият собственик не извърши нужните строителни работи, собствениците на служещия имот, ако търпят вреда или ако са в опасност да претърпят вреда, могат да извършат необходимите работи в господстващия имот на свои разноски с предварително разрешение на съда след изслушване на заинтересуваните лица.
(3) Правилото по ал.2 се прилага и когато в имот в резултат на изграждане на хвостохранилище, шламохранилище или насипище станат натрупвания, които променят течението на водите, и в резултат на това водата причинява или може да причини вреда на съседни недвижими имоти.
(4) Собствениците, участвали в разноските за извършване на необходимите работи за укрепване на брегове, ремонт на съоръжения или изчистване на натрупвания, имат право на обезщетение за вреди срещу лицето, което е причинило разрушаването на бреговете или съоръженията или образуването на натрупвания.
Чл.110. (1) Собственикът, през недвижимия имот на който минава водно течение, може да го ползва според изискванията на закона, без да нарушава същото право на собственика на по-ниско разположения недвижим имот.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В случая по ал.1 собственикът на по-ниско разположения имот може да извършва работи, с които се влияе върху естественото състояние на водния обект, според условията на разрешителното за водовземане и без да нанася вреда на собственика на по-високо разположения имот.
Чл.111. Собственикът на воден обект разполага с водите му, без да нанася вреди на съседни недвижими имоти.

Чл.112. (1) Всеки собственик е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това.
(2) Ако се налага изграждане на тръбопроводи или съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не по-голям от диаметъра на водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения.
(3) Правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл.52, ал.1, т.3 при спазване на процедурата на чл.34 и 36, без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот.
(4) Изпълнението на правата по акта на органа по чл.52, ал.1, т.3 е допустимо само след заплащане на определеното обезщетение.
Чл.113. (1) Водопрекарването през чужд имот се осъществява по начин, съответстващ на релефа, при отчитане на съществуващи сгради и трайни насаждения.
(2) Собственикът на господстващия имот, в случая по ал.1, е длъжен да заплати цената на земята, която ще се заеме, увеличена с една пета част, в допълнение към преките вреди и тези, които произтичат от разделянето на земята, ако се прокарва повърхностно течение. За частта от земята, която ще се заеме от събирането на изкопаните земни маси, се заплаща половината от цената, увеличена с една пета.
Чл.114. Ако не е уговорено друго, за правото на водопрекарване се спазват и следните правила:
1. титулярът на правото на водопрекарване се задължава след изтичане на срока да възстанови първоначалното положение в съответния имот;
2. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) ако е необходимо да се извършат нови работи или да се измени количеството на протичащата вода поради изменение в разрешителното за водовземане, измененията по отношение тежестта на служещия имот не могат да се направят преди заплащане на дължимата сума за това;
3. собственикът на служещия имот има право да иска да се определи леглото на водата с поставяне на постоянни граници за сметка на титуляра на сервитута; последният е длъжен да изгради и необходимите съоръжения, ако собственикът на служещия имот няма свободен достъп до имота си вследствие на водопрекарването.
Чл.115. Собственикът, през имота на който преминават чужди води в резултат на упражняване на сервитут, може да си служи с тях според изискванията на закона, като поема припадащата се част от разноските за изграждане и поддържане на съоръженията, ако друго не е уговорено.

Чл.116. (1) (доп.,ДВ,бр.36 от 2006 г., бр.65 от 2006 г.) Всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, включително:
1. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) постигане на добро екологично състояние на повърхностните води;
2. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) добро количествено и химично състояние на подземните води;
3. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) намаляване на необходимостта от пречистване на водите преди тяхното използване;
4. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) осигуряване развитието на водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) За постигане на целите по ал.1 се определят:
1. минимално допустим отток в реките;
2. правила и мерки за опазване на количеството и качеството на водите, включително и на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;
3. зони за защита на водите.
Чл.117. (1) За опазването на водните екосистеми и влажните зони се определя минимално допустим отток в реките.
(2) Оттокът по ал.1 се определя в плановете за управление на речните басейни в съответствие с методиката по чл.135, т.1.
(3) За целта по ал.1 се прилагат следните мерки:
1. ограничаване на степента на регулиране на оттока;
2. определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите;
3. въвеждане на ограничения върху прехвърлянето на води от един речен басейн в друг;
4. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) въвеждане на забрана за издаване на нови разрешителни за водовземане и ограничаване на вече издадените разрешителни;
5. провеждане на залесителни мероприятия.
(4) При разработване на водностопанските баланси минималните водни количества за оводняване се предвиждат приоритетно.
Чл.117а. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) За опазване на количеството на водите и осигуряване на ефективното им използване при предоставянето на водни услуги се определят норми за водопотребление.
(2) Нормите за водопотребление по ал.1 се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл.118. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) С цел опазване на водите министърът на околната среда и водите определя със заповед приоритетните и приоритетно опасните вещества.
(2) Водите и водните обекти се опазват от замърсяване и увреждане чрез:
1. прекратяване на въвеждането на приоритетно опасни вещества във водите;
2. непрекъснато намаляване на въвеждането на приоритетни вещества във водите;
3. ограничаване въвеждането на опасни и други вещества във водите;
4. изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води;
5. установяване на режим на ползване и опазване на крайбрежните заливаеми ивици;
6. регламентиране на забрани за депониране на отпадъци и опасни вещества в места, откъдето може да произтече замърсяване на водите;
7. определяне на мерки за недопускане на изкуствено смесване на подземни води с различни качества.
(3) За изпълнение на дейностите по ал.2 министърът на околната среда и водите утвърждава:
1. проектните категории на повърхностните води;
2. програми за намаляване на замърсяванията на водите.
(4) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването определят максимално допустими концентрации и емисионни норми за радионуклиди във води и водни обекти.
(5) Заповедта по ал.1 се обнародва в "Държавен вестник".
Чл.118а. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) За опазване на подземните води от замърсяване се забраняват:
1. прякото отвеждане на замърсители в подземните води, освен в случаите по ал.2;
2. обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
3. други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
4. използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води;
5. смесването на подземни води с различно качество чрез изградени водовземни съоръжения;
6. инжектирането на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти, освен в случаите по ал.3 и 4.
(2) Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на водните тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел.
(3) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.
(4) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал.3 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води.
(5) В случаите по ал.4 инжектиране се извършва след извършване на хидрогеоложко проучване и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване състоянието на други подземни води в района на инжектирането.
(6) В случаите по ал.2, 3 и 4 се издава разрешително при условията и по реда на този закон.
(7) Разрешително за инжектиране и реинжектиране на води се издава и в случаите на:
1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност;
2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.
(8) Инжектираните води по ал.7, т.1 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност.
(9) Разрешително за реинжектиране се издава и в случаите на:
1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения;
2. използване на води за добив на хидрогеотермална енергия.
(10) Разрешително по ал.2, 3, 4, 7 и 9 не се издава, когато в резултат на тази дейност се създават предпоставки за непостигане на целите за опазване на околната среда за съответното водно тяло.
Чл.118б. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) За опазване на подземните води се определя праг на замърсяване.
(2) Прагът на замърсяване може да бъде установен с наредбата по чл.135, т.2 на национално ниво или за всеки район за управление на водите или част от международен район за басейново управление.
(3) Прагът на замърсяване по ал.1 на басейново ниво се определя в плановете за управление на речните басейни.
(4) Актуализирането на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване по ал.3 и концентрацията им, се извършва с актуализацията на плановете за управление на речните басейни.
Чл.118в. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Не се разрешава водовземане от подземни води, когато:
1. общото водовземане от подземно водно тяло надвишава експлоатационните му ресурси;
2. водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл.118г;
3. се създава опасност от:
а) непостигане на целите за опазване на околната среда за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води;
б) влошаване на състоянието на тези повърхностни води;
в) увреждане на сухоземни екосистеми, зависещи пряко от подземното водно тяло;
г) понижаване на нивата на подземните води в участъците, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони;
4. понижението на водното ниво и временното или постоянното изменение в посоката на потока в подземното водно тяло създават опасност от привличане на солени или замърсени води.
Чл.118г. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) Министърът на околната среда и водите води регистър на:
1. експертите, подготвящи документите по чл.60, ал.9 за издаване на разрешителни за подземни води;
2. търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;
3. експертите, извършващи независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.
(2) В регистъра по ал.1, т.1 и 3 се включват лицата, които:
1. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Хидрогеология" и професионална квалификация "магистър-инженер";
2. са осъществявали в продължение най-малко на две години през последните 5 години дейност по специалността по т.1.
(3) Директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са:
1. оборудвани за експлоатация;
2. необорудвани за експлоатация;
3. консервирани;
4. ликвидирани;
5. за задоволяване на собствените потребности на гражданите.
(4) Вписването в регистрите по ал.1 и 3 и заличаването на лицата от регистъра по ал.1 се извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл.135, т.2.
(5) Водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал.3, се ликвидират.
Чл.118д. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) Консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик.
(2) Дейностите по ал.1 се изпълняват по проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, и по ред, определен в наредбата по чл.135, т.2.
Чл.118е. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) Директорите на басейновите дирекции водят регистър на бентовете и праговете в некоригираните участъци на реките извън границите на населените места и селищните образувания.
(2) Редът и начинът за стопанисване и използване на съоръженията по ал.1, както и на съоръженията, изгубили първоначалното си предназначение, се определят в наредбата по чл.135, т.1а.
Чл.119. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) За опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в плановете за управление на речните басейни се определят:
1. всички водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и имат средно денонощен дебит над 10 куб.м или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека;
2. водните тела, които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване;
3. програми за мониторинг на водните тела със средно денонощен дебит над 100 куб.м.
(2) За повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, ВиК операторите по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги осигуряват пречистване при условията и по реда на наредбата по чл.135, т.4 до постигане на качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, определено в наредбата по чл.135, т.3.
(3) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води се осъществява чрез определяне на:
1. водните тела по ал.1, т.1 и 2 и водните тела, съдържащи минерални води, като зони за защита на водите;
2. санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих.
(4) Мерките за опазване на водните тела по ал.3, т.1, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал.3, т.2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл.135, т.6.
Чл.119а. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) Зоните за защита на водите са:
1. водните тела и санитарно-охранителните зони по чл.119, ал.3;
2. зоните с води за къпане;
3. зоните, в които водите са чувствителни към биогенни елементи, включително:
а) уязвими зони;
б) чувствителни зони;
4. зоните за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми;
5. защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.
(2) Директорите на басейнови дирекции:
1. водят регистър за зоните по ал.1;
2. подготвят кратък преглед на регистъра, който включва карти, на които е посочено местоположението на зоните по ал.1 и основанието, съгласно което са обявени като такива.
Чл.119б. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.) За териториите и зоните по чл.119а, ал.1, т.5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат, със заповедта за определянето им, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие.
Чл.120. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) За опазването на повърхностните води от замърсяване се определят емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения.
(2) Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води, издадени по реда на този закон, и в комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, се определят чрез комбиниран подход и не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни норми.
(3) Емисионните норми по ал.1 се определят с наредбата по чл.135, т.12.
Чл.121. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.122. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Индивидуални емисионни ограничения могат да бъдат определени като по-строги от емисионните норми, когато това е необходимо за:
1. постигане на целите за опазване на околната среда;
2. използване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, непредвидено в плана за управление на речния басейн.
Чл.123. Не се допуска постигането на емисионните норми чрез разреждане на отпадъчните води преди заустването им във водните обекти.
Чл.124. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
(1) За опазване на водите от замърсяване се определят и максимално допустими концентрации на веществата в производствените отпадъчни води, включвани в канализационните мрежи или в пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места и селищните образувания.
(2) Максимално допустимите концентрации по ал.1 се определят с наредбата по чл.135, т.11.
Чл.125. (1) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) В канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води по чл.124 се включват само отпадъчни води, които могат да бъдат пречистени при съществуващата технологична схема на пречиствателната станция и не застрашават живота и здравето на обслужващия я персонал при съобразяване с конкретните условия и със:
1. разрешителното за заустване на отпадъчните води от канализационната мрежа или пречиствателната станция, издадено по реда на този закон;
2. дебита, вида и степента на замърсяване на отпадъчните води;
3. капацитета и ефективността на съществуващата канализационна мрежа и/или пречиствателна станция;
4. възможностите за използването в селското стопанство и/или екологосъобразното депониране или друг вид третиране на утайките от пречиствателните станции.
(2) Лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населено място, по договор с лицето, което има разрешително за заустване, са длъжни да изпращат копие от договорите в басейновата дирекция.
(3) Директорът на басейновата дирекция може да предпише изменение на условията на договорите, ако прецени, че се нарушават нормите за включване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, както и когато тези норми не се нарушават, но има опасност от разрушаване на канализационната система и замърсяване на подземните води.
(4) Когато вследствие на неправомерно или явно недобре премислено включване на промишлени отпадъчни води в канализационната система бъдат причинени вреди на околната среда или на лицето, собственик на канализационната система, канализационното предприятие, в полза на което е издадено разрешителното за заустване, и лицето, което е включило промишлените отпадъчни води, отговарят солидарно за причинените вреди.
(5) При доказани нарушения на условията на договора от лицата, които включват производствени отпадъчни води в канализационната система на населеното място, титулярът на разрешително за заустване може да изиска от включващия отпадъчни води за негова сметка да провежда собствен мониторинг след съгласуване с директора на съответната басейнова дирекция.
Чл.125а. (нов,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Забранява се включването на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи на населените места и селищните образувания в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води, при спазване на условията в издаденото по реда на този закон разрешително за заустване на отпадъчни води.
Чл.126. (1) Лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация.
(2) При извършване на планирани профилактични ремонтни работи на съоръженията, посочени в ал.1, както и при необходимост от промени в технологията на пречистване, задължените лица писмено уведомяват басейновите органи за тези работи в най-малко 30-дневен срок преди започване на работите.
Чл.127. (1) При проектиране, изграждане, реконструкция, модернизация и разширение на производствени предприятия, канализации на населени места и други обекти едновременно се проектират, изграждат, преустройват и разширяват необходимите съоръжения за пречистване на отпадъчните води.
(2) Забранява се въвеждането в експлоатация на обекти и осъществяването на дейности без приети по установения ред пречиствателни съоръжения освен в случаите, когато те не са необходими.
Чл.128. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.129. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.130. (1) Пречиствателните съоръжения и канализационните системи се експлоатират при спазване на изискванията на този закон.
(2) Лицата, собственици или ползватели на пречиствателни съоръжения, са задължени да извършват лабораторни анализи и мониторинг на функционирането на пречиствателните съоръжения, както и да съхраняват резултатите от анализа и мониторинга при условията на чл.174.
(3) Органът, издал разрешителното за заустване на отпадъчни води, може да определя и изменя условията за дейностите по ал.2.
Чл.131. (1) При аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и органите на Гражданска защита.
(2) (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) При настъпило аварийно замърсяване на водите надолу по течението на реката директорът на басейновата дирекция и органите на местното самоуправление, получили информация за замърсяването по ал.1, са длъжни своевременно да уведомят водоползвателите за характера на замърсяването и за мерките, които биха могли да вземат за намаляване на вредите от замърсяването.
Чл.132. Лицата, от стопанската дейност на които се образуват отпадъчни води, са длъжни да изграждат необходимите пречиствателни съоръжения в съответствие с изискванията за заустване във водния обект, когато на съответната територия няма изградена канализационна система.
Чл.133. (отм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.)
Чл.134. В крайбрежните заливаеми ивици се забранява:
1. складиране на пестициди, депониране и третиране на отпадъци;
2. строителство на животновъдни ферми;
3. строителство на стопански и жилищни постройки;
4. миенето и обслужването на транспортни средства и техника;
5. засаждането на трайни насаждения с плитка коренова система.
Чл.135. За поддържане на количеството и необходимото качество на водите:
1. министърът на околната среда и водите утвърждава методика за определяне на минимално допустим отток в реките;
1а. (нова,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Министерският съвет приема наредба за ползването на повърхностните води;
2. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката и енергетиката издават наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води;
3. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;
4. министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване;
5. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите издават наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;
6. (изм.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) Министерският съвет приема наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води;
7. (доп.,ДВ,бр.65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването издават наредба за управление качеството на водите за къпане;
8. (доп.,ДВ,бр.81 от 2000 г.; изм.,бр.65 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите издават наредба за качеството на водите за обитаване от риби и черупкови организми;
9. (из